Мисия Моят ДомМисия Моят Дом Да Знаеш КакДа Знаеш Как Онлайн магазин - Да Знаеш КакОнлайн Магазин
Да Знаеш Как - Онлайн Магазин за домашния майстор

Мисия Моят Дом

Сухо строителство с гипсокартон

7
гласа
Гипсокартонът дава комплексни решения на много проблеми в довършителните работи. Ще разгледаме особеностите на този материал и различните му приложения.
Сухо строителство с гипсокартон  -1 Сухо строителство с гипсокартон  -2

Характеристики на гипсокартона
Гипсокартонът е широко използван материал с утвърдено място в сухото строителство, благодарение на многото си доказани с годините преимущества. Той се произвежда в непрекъснат конвеерен процес по зададена форма, дебелина и тип на страничния ръб. Излива се във вид на плоскости с два слоя специален картон, между които има сърцевина от гипсова смес с армиращи добавки. Сцеплението между картона и сърцевината се улеснява чрез съставки в гипса на основата на лепила. За оформяне на страничния ръб от лицевата страна се изтеглят краищата на листа. След изсъхване на гипса паната се режат в желаните размери.


В строителните работи с гипсокартонени плоскости не се използва вода и затова те се отнасят към сухото строителство. Гипсокартонът дава възможност за изграждане на леки преградни интериорни стени, окачени тавани, подове, облицовки на стари и нови стени. Специалисти изтъкват много предимства на този материал, между които са дълъг живот, добър естетически вид, идеално гладка повърхност, чист състав, който не застрашава здравето на хората и околната среда. Гипсът не съдържа токсични компоненти (състои се от калций, сяра, кислород и вода) и има киселинна реакция, сходна с тази на човешката кожа.
Работата с гипсокартон е лесна и отнема сравнително малко време. Той е лек и структурата му допринася за акумулиране на топлина. Паропропусклив е, т.е. може да “диша”, благодарение на множеството пори в гипса. Това означава, че регулира относителната влажност в помещенията. Когато тя нарасне, гипсокартонът я поема и отново я отдава след изсъхване на въздуха. След импрегниране материалът е и влагоустойчив.


Чрез сухо строителство с гипсокартон ще постигнете не само задоволителна топлоизолация, но и изискваната от съответните нормативни актове шумоизолация – 47dB поглъщане на шум в обществени сгради. Материалът осигурява 60мин. граница на пожароустойчивост, тъй като гипсът не гори.


С гипсокартон се получава идеално изравняване на повърхността, която няма нужда от нанасяне на замазка и директно може да се боядиса, да се сложат тапети, декоративна мазилка или плочки. Гипсът е формовъчен, което позволява изработване на елементи с различни размери и форми. Освен плоските гипсокартонени елементи съществуват и огънати. В резултат на това, с тях могат да се реализират разнообразни и оригинални идеи за рационално използване на вътрешното пространство, включително изграждане на криволинейни повърхности.


При ремонт на стари сгради с дървен гредоред сухото строителство с гипсокартон води до минимално допълнително натоварване на съществуващата конструкция. При ново строителство използването на тези системи води до около 25% икономия на армировка и бетон, тъй като теглото на неносещите преградни стени, окачените тавани и преградните обшивки се намалява. Сеизмичната устойчивост на обекти със сухо строителство е подобрена, защото хоризонталните и вертикалните натоварвания не се предават на преградните конструкции. Малката дебелина на преградните стени печели свободна обитаема площ. Приложението на системи за сухо строителство с гипсокартон е възможно във всички сезони. Получените строителни отпадъци са много по-малко в сравнение с тези от конвенционалното строителство.


Има различни видове гипсокартон. Обикновеният е за вътрешни довършителни работи. Съществува и пожароустойчив гипсокартон, който се отличава от обикновения по повишената си съпротивляемост към открит огън. Прилага се в помещения със сух влажностен режим, като осигурява пожарозащита до 180мин. Влагоустойчивият гипсокартон е със специално импрегниран картон, а в гипса има влагоотблъскващи и антимикотични добавки. Той се прилага в помещения с висока относителна влажност. Препоръчва се да се използва комбинирано с подходящи хидроизолация и вентилация. Друга разновидност на материала комбинира свойствата на предходните два вида, т.е. предлага едновременно пожаро- и влагоустойчивост. Вече съществуват и гипсови плоскости със стъклена обшивка за оптимална пожарозащита. На пазара се предлага също специален акустичен гипсокартон. Той поглъща не само шумовете в помещението, но и тези, които идват отвън. Има и гипсокартон с хигиенни функции - за чисти помещения в медицината, фармацията, оптиката, хранително-вкусовата промишленост, в производството на микроелектроника, микромеханика, стъкло и козметика. Такива материали (Thermaclean, Schlicht Hygena) възпрепятстват преминаване през стените на замърсители и преносители на зарази. Гипсът при тях обикновено има бактерицидни добавки. Картонът също е със специални физически и хигиенни качества, които го правят подходящ за приложение в тази област.

Окачени тавани
Окачените тавани се правят от метал, PVC, дърво, гипсокартон, гипсофазер, минералфазер. PVC и алуминий са предпочитани за тавани на мокри помещения, открити козирки на магазини, бензиностанции и други. Може да се използват дървесно-фазерни пана от дървесна вата, свързана с цимент. Минералфазерът е направен от минерална вата и глина, а гипсофазерът е смес от 80% гипс и 20% целулозни влакна. Минералфазерните плочи предлагат разнообразие от повърхности – гладка, структурирана, релефна и фрезована. Има и системи с падащ борд – фуга, подчертана от светлосянка. Окачените тавани с високо минерално-фиберно съдържание са много предпочитани напоследък заради отличните им изолационни качества и добре оформени ъгли. Съществуват подобни материали от плътна керамика и хидратен калциев силикат, които са устойчиви дори на 100% относителна влажност.


Таванът трябва да има добър дизайн, да предоставя възможност за подходящо осветление, да изолира евентуални източници на влага, да е ударо- и пожароустойчив. Окачените гипсокартонени тавани отговарят на тези изисквания. Те се вписват в интериора на всяко домакинство, офис, търговска или обществена сграда. Ако искате да разнообразите равната повърхност на тавана, може да се спрете на така наречените падащи панели, които предлагат голямо разнообразие от форми.
Една все по-бързо утвърждаваща се тенденция при окачените тавани от гипсокартон е усъвършенстване на тяхната функционалност. В интегрираните таванни системи вече са реализирани високотехнологични решения, които позволяват вграждане на приемно-предавателни устройства, осветителни тела, озвучаващи системи, системи за отопление и охлаждане, датчици от охранителна, пожароизвестителна и други сградни инсталации.


Гипсокартонените плоскости могат да се използват за изравняване на тавани вместо мокра мазилка. В такъв случай те обикновено се закрепят за тавана чрез дървена конструкция. Когато целта е да се намали височината на помещението и да се скрият елементи на различни инсталации, се прави облицовка от окачен таван, който се монтира върху метална конструкция.
Трябва да има поне 10см разстояние от стария до новия таван и допълнителни 5см, ако ще слагате падащи панели или панели с флуоресцентно осветление. Ако надлъжните греди на стария таван не лежат в една и съща равнина, се измерват 10см под най-долната точка на най-долната греда. Инструкциите на производителите за монтаж са принципно сходни, но понякога се различават. Например, окачването на дървена конструкция в едни случаи включва и периферни греди, а в други - само носещи и монтажни.


Дървената конструкция се прави от летви със сечение 50x30мм или 60x40мм. Носещите летви се закрепят за тавана, а към монтажните се захващат гипсокартонените плоскости. Носещите греди се поставят на разстояние 850мм една от друга, като всяка от тях се свързва с тавана с дюбели и винтове през 850мм. Монтажните греди са разположени перпендикулярно на носещите и на разстояние 500мм една от друга. Връзката между двата вида летви се осъществява с рапидни винтове. Гипсокартонените плоскости се завинтват за монтажните греди също с рапидни винтове, така че надлъжните им ръбове да са успоредни на носещите греди. Друг начин за закрепяне на носещите греди към тавана, е с директни окачвачи. Те се монтират на тавана с дюбели и гредата се завинтва за двете страни на директния окачвач. При вътрешните ъгли периферните летви се закрепят, като края на едната се поставя под прав ъгъл спрямо края на другата. За външните ъгли краищата на свързване на профилите се режат под 45 градуса, за да може след закрепянето им един към друг да се покрие ръба на стената.
Метална конструкция се монтира, като на стената се отбелязва височината на окачване на плоскостите. Върху отбелязаната линия се монтират периферните UD-профили (28x27) с дюбели и винтове, поставени на всеки 50см от дължината на профила. Върху тавана се отбелязват местата на закрепяне на окачващите елементи. За това трябва да се има предвид, че носещите профили са на разстояние 1000мм един от друг и закачането става на всеки 900мм от дължината им. На отбелязаните върху тавана места с дюбели и винтове се монтира тел с ухо, в което се вмъква бърз окачвач – анкерфикс. CD-носещите профили се закачат за анкерфиксите. Окачвача може да се донамести чрез телта с ухо за окончателно нивелиране на прифилите. CD-профилите могат да се закачат и с директен окачвач, който се захваща за тавана с алу-цинков или стоманен анкерпирон. Връзката между окачвача и профила се прави с рапидни винтове. Носещите и монтажните профили се свързват с кръстовидна връзка или два броя анкервинкел. Монтажните CD-профили са на разстояние 500мм един от друг и са перпендикулярни на носещите. Гипсокартонените плоскости се завинтват с рапидни винтове за монтажните профили, така че надлъжните им ръбове да са успоредни на носещите профили. UD-периферните профили не са свързани пряко със CD-монтажните профили. При пожароустойчиви окачени тавани носещите профили са на разстояние 750мм един от друг, монтажните – на 400мм, а окачвачите – на 600мм.


По дължината на стаята и дължината на панелите се определя броя на целите панели и става ясно какво празно пространство остава по периферията. То се покрива с части от панели и се разделя така, че от двете страни да има по една редица от еднакво дълги панели. Хубаво е да се започне с инсталиране на едната редица частични панели, после да се сложат целите и накрая да се покрие останалото празно пространство на срещуположната страна.


Металните профили се произвеждат при студено валцуване на стомана до тънки ленти с дебелина 0.55-0.80мм. Стандартната дължина на профилите е 2750мм, 3000мм, 4000мм, 4500мм, но се произвеждат и с различни размери. Стените на профилите са надлъжно гофрирани за увеличаване на здравината им. Стоманата на профилите е поцинкована. На въздуха цинкът се покрива с цинкови окиси, защитаващи профила от по-нататъшно окисление. Цинковото покритие е трайно свързано с повърхността на стоманата и образува ефективен защитен слой, който може да се разруши само под действие на концентрирани киселини. Местата на свързване на профила не се нуждаят от допълнителна защита от корозия.


Като цяло окачените гипсокартонени тавани имат универсално приложение, но са особено практични за сутерени и стаи, над които има баня. В такъв случай, ако се появи теч на тръбопровод, окаченият таван дава възможност за бърз и лесен достъп до мястото на повредата и се сменят само засегнатите панели. Това ще ви спести време, пари и неудобства.


При окачване на тежки предмети (осветителни тела, корнизи за пердета) към гипскартонени тавани, е добре да се спазят няколко препоръки. При захващане за грубия таван с дюбели и винтове да има една точка на захващане на всеки 1.5м2, с пирони – три точки на 1м2, а с крепежни болтове – две точки на 1м2. Натоварването на тавана не трябва да надхвърля 200N/m2.
Когато инсталирате окачен таван с осветителни тела, ще трябва да осигурите защита на кабелите. Те излизат от разпределителната кутия, преминават над носещите профили и стигат до корпуса на осветителното тяло. Кабелите се изолират от гъвкав метален шлаух. Комбинирането на вентилационни тръби с окачени гипсокартонени тавани също има особености. В повечето случаи се изисква системата от вентилационни тръби да се смъкне до ниво, точно над горната повърхност на платната. Изрязват се отвори в панелите и се инсталира дифузионно устройство, което разпространява топлината. То може да е от пластмаса или метал. Ако краищата на въздуховодите са свързани в събирателен резервоар, той трябва да има странични елементи (уши), за завинтване на дифузионното устройство. В случай, че въздуховодите се събират със спускаща се колянна тръба, може да се спрете на кръгъл дифузер с настройващ се изход. За тръбите е необходима допълнителна носеща скелетна структура. След поставянето им, се отбелязва мястото на дифузионното устройство върху панелите. Изрязва се отвор с остро макетно ножче и панела се инсталира. Дифузерът се слага в отвора и се завинтва за въздуховода.

Стени
Сухата мазилка е облицоване на стената с гипсокартонени плоскости, вместо мокра мазилка без носеща конструкция. Такава система служи за топло- и звукоизолация, но не е подходяща за усилване на жилищни преградни стени. Панелите се залепят върху предварително почистена и изсъхнала основа. Използва се специално лепило на гипсова основа. То се нанася в периферията на панелите, в две непрекъснати надлъжни линии. По осовата надлъжна линия се слага лепило на петна през 30-35см, като всяко петно е широко приблизително 10см.


Гипсокартонените плоскости се използват и за изглаждане на неравни стени във вид на предстенни обшивки. Те се монтират на метална или дървена конструкция, в комбинация с топлоизолационен слой (минерална вата или пенополистерол). Профилите се облепват с уплътнителни ленти. UD-периферните профили се монтират с дюбели на пода и на тавана, на разстояние от стената около 50см. CD-монтажните профилите се закрепят на разстояние помежду им 50-60см с регулигащи скоби или директни окачвачи, които са захванати за стената с дюбели и винтове. Профилите се свързват с окачвачите и скобите с рапидни винтове. Изолационните плоскости се слагат под гипсокартона. Гипсокартона се закрепя за скелета с рапидни винтове на разстояние 25см. Предстенната обшивка от гипсокартон повишава пожароустойчивостта, звуко- и топлоизолационните свойства на стената.
Преградни стени могат да се направят от дървени и по-често от метални конструкции, които се обшиват с един или два слоя гипсокартонени плоскости от всяка страна. Върху стените, пода и тавана се отбелязват линиите, където ще се монтират преградните стени. Нужната дължина на профила се отрязва с ножица за ламарина. Самозалепващите уплътнителни ленти, които се слагат от външната страна на периферните профили, осигуряват плътна връзка със съседните елементи. UW-периферните профили се монтират на пода, тавана и стените с дюбели, на разстояние 60см, по отбелязаните линии. Носещите CW-профили се слагат на 60см междуосово разстояние. В кухото пространство се поставя изолация (минерална вата или полистирол). Различните инсталации се прокарват, след като са поставени полскостите от едната срана на стената. За целта CW-профилите имат отвори. Тези системи са много ефективни за преграждане на големи жилищни, търговски, офис и чисти помещения. Те могат да се изградят на всяко място и при нужда да се демонтират. Рапидните винтове, закрепящи гипсокартона за конструкцията, се поставят на 25см един от друг.


Важен елемент при гипсокартонените прегради и облицовки е поставянето на ъглови профили, които осигуряват защита на ръбовете от механично увреждане. Напречното сечение на профила е остър ъгъл от 850, улесняващ плътното му прилепяне към ъгъла на стената. Повърхността на профила е перфорирана, като диаметърът на отворите е 5мм. Това обезпечава по-добро сцепление между профила и гипсокартона след нанасяне на шпакловката.


За външни облицовки могат да се използват импрегнирани влагоустойчиви гипсокартонени или гипсофазерни плоскости. Някои производители предлагат пълна термосистема за външна употреба. Тя включва плоскост от гипсофазер или гипсокартон, над тях изолация от експандиран полистирол за външна употреба, специална лепилна шпакловка, стъклофазерно армиращо покритие, шпакловка, грунд и мазилка.


Гипсокартонените плоскости в мокри помещения трябва да са импрегнирани. Участъците, които имат контакт с течаща вода, и зоната от хоризонталните фуги на 20см височина от пода, се покриват със специална изолираща лента. Ако повърхността ще се боядисва, да се използват специални бои за мокри помещения.

Подове
При сухите подове гипсокартонът се използва за подово покритие вместо обикновена замазка. Така се ограничават предаването на шум по вертикалните конструкции. Получава се изравняване на пода и идеално гладка повърхност, върху която можете да сложите всякакъв тип подова настилка, включително паркет и плочки. Сухите подове се прилагат в помещения с нормално натоварен трафик. В зависимост от марката на продукта се лепят един или два пласта гипсокартон, като горните плоскости се редят обикновено напречно на долните.


Гипсокартонът намира приложение и в изграждането на повдигнати подове. Те са двойни и кухи. Двойните позволяват вграждане на всякакъв тип инсталации и лесен достъп до тях при поправка. Кухите са много икономични, лесни за изграждане и с добри изолационни качества.


Допълнителна обработка
Плоскостите гипсокартон се съхраняват в хоризонтално положение, върху скара от греди и се предпазват от всички възможни източници на влага. При пренасяне ъглите и ръбовете трябва да се пазят от повреда.


Когато се налага изрязване на част от плоскостите, с молив се отбелязва линията на среза. С макетно ножче и придържана към линията метална шина, се срязва картона от едната страна. Плоскостта се чупи и се изрязва картона от другата страна. Ръбовете се почистват, като челните се скосяват с ренде за фаска. Важно е да направите специфичната форма на ръба, с която след поставяне на плоскостите се скриват профилите на скелета. Електро- и инсталационните отвори се правят с фреза за контактни кутии.


След монтиране на гипсокартонените пана, задължително фугите се шпакловат. Шпакловъчната смес е специална за гипсокартон. С нея се запълват фугите и след около половин час излишната част от сместта се отстранява. Следва второ шпакловане за доизравняване. Първото се прави с шпакла, а второто с маламашка. Накрая повърхността се шлайфа, като се внимава картона да не се претрива. Има и шпакловане, което се комбинира със специални ленти за фуги. Под лентата обаче фугата трябва да е запълнена. Лентите осигуряват допълнителна защита на фугите срещу напукване. Грундира се със специален грунд, който не съдържа разтворители и изравнява поглъщащата способност спрямо боята на шпакловката и на гипсокартонените плоскости. После се слага боя, мазилка, тапети или плочки.


Боядисването започва след изсъхване на специалния грунд за гипсокартон за вън или вътре. Може да изберете всякакъв вид боя, с изключение на варова и силикатна, тъй като те нямат добро сцепление с картона. Ако сте решили да слагате тапети, няма ограничения за типа им, но лепилото трябва да е за тапети и съобразено с основата. Преди слагане на плочки повърхността се грундира. Плочките се залепят със специално лепило и фугите се запълват с фугопълнител.


Важно е фугиращата смес да има еластични съставки, така че да не се напуква при температурни промени. Хубаво е плоскостите, елементите на скелета, фугопълнителят, грундът, дюбелите, винтовете, окачвачите и, ако е възможно, дори инструментите за работа да са от един и същи производител или дистрибутор.

източник moi-dom.net

Категория Категория: Сухо строителство

Категория Тагове: сухо строителство, гипсокартон,

0 Коментара

Добави коментар

друга картинка

antibot

Партньори: Svatbata.bg Метални Керемиди