Мисия Моят ДомМисия Моят Дом Да Знаеш КакДа Знаеш Как Идейно.comИдейно.com


Мисия Моят Дом

Дървесина и изделия от дървесина

17
гласа
По степен на използване и оползотворяване дървесината отстъпва само на каменните въглища.
Дървесина и изделия от дървесина  -1 Дървесина и изделия от дървесина  -2

По степен на използване и оползотворяване дървесината отстъпва само на каменните въглища. От 1 т3 дървесина може да се получат 200 кд целулоза, а чрез нейната преработка -160 кд изкуствена коприна, около 190 6т3 етилов алкохол, от 10 до 20 кд фуражни дрожди и др. Общият брой на изделията, които се получават от дървесина, е над 20 000, около 500 от които се получават по механичен път, а останалите - чрез химична преработка. Освен като суровина за химичната промишленост дървесината се използва като гориво и строителен материал, при обзавеждане на жилища, в минната промишленост, при производството на амбалаж, кибрит, изкуствени тъкани, шперплат, паркет, фазерни и дървесновлакнести плоскости, етерични масла, каучук, хартия и др. Освен това дървесината е обект на биохимично преработване, химично модифициране и пирогенно разлагане, в резултат на което се получават много ценни продукти като глюкоза, глицерин, фурфурол, оцетна киселина, дъбилни вещества, терпентин, колофон, метилов алкохол, дървени въглища, лигнин и др.

Не на последно място е и значението, което има горската растителност - главен източник на дървесина, за асимилирането на въглеродния диоксид от въздуха и неговото обогатяване с кислород.


Имайки предвид това, у нас се полагат грижи за увеличаване на естествените запаси от дървесина. Това се постига чрез залесяване на нови горски площи и на невъзобновените сечища, чрез подмяна на слабопроизводителните нискостъблени гори с високостъблени, чрез плановото и рационално използване на наличния горски фонд.


Дървесината е продукт от биологичен произход с хетерогенен анатомичен строеж, сложен химичен състав и анизотропни свойства. При тяхното изучаване, както и  при определяне предназначението на дървесината, се правят три вида разрези на стъблото: напречен, който е перпендикулярен на влакната на дървесината и на  оста на стъблото, радиален, минаващ през сърцевината на стъблото, успоредно на дървесните влакна, и тангенциален - също успоредно на дървесните влакна,  на определено разстояние от сърцевината (по хордата)

Структура на дървесината

Структурните елементи на дървесината се изучават с микроскоп или с просто око и лупа. В първия случай се наблюдават микро- и ултрамикроструктурните  елементи, т.е. елементите на фината структура на дървесината, а във втория -елементите, които определят нейната макроструктура.


Микроструктура. Основната структурна единица на дървесината е клетката - микроелемент с определена форма, размери и функции. Клетките с еднаква форма,  функции и разположение образуват т.нар. дървесинни тъкани -механична, проводяща, асимилационна, покривна и запасна.


Дървесните клетки биват два вида: паренхимни и прозенхимни. Паренхимните клетки са живи. Те имат закръглена или многостенна форма. В тях се съхраняват резервните хранителни вещества, необходими за поддържане на жизнените функции в растителния организъм. Прозенхимните клетки са мъртви. Имат силно удължена форма, наподобяваща влакно, и удебелени стени. Те придават здравина на дървесното влакно и изпълняват функциите на проводящи елементи в дървесината - трахеи, трахеиди, ликови снопчета, либроформни влакна, тилли.


Макроструктура. Макроструктурата на дървесината се характеризира с три различни във физиологично отношение части на стъблото - сърцевина, дървесина и кора  Сърцевината минава вертикално през централната част на стъблото, но невинаги в неговия геометричен център. В зависимост от дървесните видове може да има кръгла, овална, триъгълна, звездовидна или друга форма. Различие съществува и по отношение на размерите -от 1-2 до 10 и повече милиметра. Образувана е от мека тъкан, която лесно се поддава на загниване.


 Дървесината е разположена между сърцевината и кората на стъблото. Изградена е от концентрични кръгове, наречени годишни пръстени, или пръстени на растежа.  Те имат различна широчина - от части от милиметъра до един и повече милиметра в зависимост от дървесния вид, неговата възраст, климатичните, почвените и други условия. При много дървесни видове във всички годишни пръстени се различават ясно два слоя: вътрешен - от пореста, светла и мека дървесина, наречена ранна, или пролетна, и външен - от по-плътна, твърда и тъмна дървесина, известна като късна, или лятна. От съотношението на тези два слоя се определят техническите качества на дървесината. Освен това при някои дървесни видове централната част на дървесината е по-тъмно оцветена. Нарича се ядро, което много добре се различава от останалата по-светла периферийна част на дървесината, известна като беловина (ясен, топола, дъб, орех и др.). Има обаче дървесни видове, при които централната част на дървесината не се различава по цвят и свойства от беловината. Тези дървесни видове се наричат беловинни -явор, бреза, липа, круша и др., за разлика от дървесните видове със зряла дървесина, при която също няма различие в цвета между беловината и ядрото, но централната част на дървесината е с повишена плътност, механична якост и съпротивление на загниване - смърч, ела, трепетлика и др.


В някои дървесни видове се очертават по-светли линии, разположени радиално на стъблото. Това са т.нар. сърцевинни лъчи, изградени от хоризонтално разположени клетки. В тях през есента се образуват и съхраняват резервни хранителни вещества, които се използват през пролетта.


В дървесината на някои иглолистни видове, а по-рядко и в широколистни, се срещат т.нар. смолни канали. Това са междуклетъчни пространства, заградени с отделителни клетки.
Между кората и дървесината се намира друга тъкан, наречена камбиална, или камбиум. От нейната дейност се образува ликото на кората и дървесината.


Кората е най-външната част на стъблото. Състои се от два слоя - външен, или корков, образуван от мъртви клетки, и вътрешен ликов слой, или флоема, изграден от живи клетки.

Химичен състав. Основната част на дървесината е съставена от органични съединения, в които участват химичните елементи въглерод, водород, кислород и азот.  От тях са изградени целулозата, хемицелулозата и лигнинът, които влизат в състава на клетъчните стени, съставлявайки около 96 % от сухата дървесина.  Освен това в междуклетъчните пространства се намират смоли, масла,  багрилни и дъбилни вещества, етерични масла, алкалоиди, белтъчни вещества и др.


Целулозата е полизахарид с влакнест строеж. Влакната й са съставени от ултрамикроскопични кристалоподобни частици, наречени, мицели: Количеството й в  дървесината е средно около 50 %. Не се разтваря във вода, спирт, ацетон и други органични разтворители. При обикновена температура под действието на  концентрирани минерални киселини, а при висока температура и налягане - и на разредени киселини, целулозата хидролизира. При обработката й със 17-20 %-на  натриева основа тя получава блясък и се оцветява по-лесно - мерсеризиране на целулозата. Под действието на азотна киселина и в присъствието на сярна киселина се превръща в целулозен нитрат, който притежава взривни свойства. Разлага се под действието на аеробни и на анаеробни бактерии, в резултат на което се влошават нейните физико-механични свойства. Използва се при производството на хартия, изкуствени текстилни влакна, лакове, взривни вещества и др.


Хемицелулозите са отделна група полизахаридни компоненти на дървесината, които по много от притежаваните свойства се отличават от целулозата. Така например те значително по-лесно хидролизират при нагряване с разредени киселини и се извличат от дървесината при обработката й с разредени алкални разтвори. В студена вода и в неутрални соли не се разтварят. Служат като резервно хранително вещество й предпазват растенията от инфекциозни заболявания.


Лигнинът е високомолекулно поли-функционално аморфно съединение с нерегулярна структура и ароматен характер. Разтваря се в горещи разтвори на основи, в серниста киселина и др. и се окислява, след което може да се разтвори и да се извлече от дървесината. Ако окисляването се извърши с нитробензол в присъствието на двунормална основа, се получава от 25 до 35 % ванилин. Използва се още като пълнител в каучуковата промишле ност и като термоизолационен материал.Смолите се съдържат главно в смолните канали на иглолистните дървесни видове, от които изтичат при нараняване като биологичен продукт, известен под наименованието балсамова смола, която се състои от две фракции: течна - терпентиново масло, и твърда -колофон. Използва се в медицината, в хартиената и в сапунената индустрия, при производството на лакове, бои и др.
Съществуват и друг вид смоли, които не се разтварят в разтворители, но с водата образуват колоидни разтвори. Имат сложен химичен състав и се използват в медицината, сладкарството, текстилната индустрия и др. Към този вид смоли се отнася известната гума арабикум.


Алкалоидите са азотосъдържащи ароматни съединения с определено физиологично въздействие върху живия организъм. Съдържат се в различни части на някои (предимно тропически) дървесни видове и храсти като например в хининовото дърво - хинин, в тютюна - никотин, в кората на корена на наровото дърво - псевдопелетирин, в киселия трън - беберин, и др.
В различните части на някои дървесни видове се срещат дъбилни вещества (вж. продъбване на кожите), токсични вещества - в чемшира, плодовете на тиса, в листата и в жълъдите на някои видове дъб и др., багрилни вещества и т.н.
Дървесината съдържа и неорганични вещества - вода, чието количество варира в много широки граници, и минерални вещества - 0,3 до 1,0 %, разтворени в хранителните сокове.


Свойства на дървесината. За физико-механичната характеристика на дървесината, свързана с нейното използване по предназначение, значение имат следните по-важни свойства:
Цвят. Цветът на дървесината може да бъде бял - смърч, ела, бреза, липа, топола; жълт - смрадлика; жълто-кафяв - кестен, бряст, червеникавобял -бук, клен, елша; жълто-зелен - обикновена акация, и т.н. Трябва да се има предвид обаче, че при много дървесни видове цветът е неустойчив белег, тъй като освен от съдържанието в дървесината на  дъбилни и на смолни вещества и от продуктите на тяхното окисляване той зависи още от условията на месторастене, от възрастта на дървото и от мястото в стъблото.

Блясък. Силен блясък има дървесината на бука, чинара, дъба, бряста и др., по-слаб - на черешата, габъра и иглолистните дървесни видове, матов - на крушата, тополата, липата и т.н. Определя се от сърцевинните лъчи и удебелените стени на механичните елементи, от състоянието на дървесината, от нейната влажност, структура и др.


Обемна маса. Обемната маса на дървесината се намира в корелация с много от нейните физико-механични свойства. Тя е значително по-ниска от относителната маса и има незначителни отклонения при различните дървесни видове -от 1490 до 1560 кд/гп3. В зависимост от обемната маса дървесината се разделя на лека - смърч, ела, топола; умерено лека - липа, бял бор, смрадлика; умерено тежка - бряст, явор, бреза, бор; тежка - тис, летен и зимен дъб, бук, и много тежка - габър, цер, чемшир, дрян и др.


Обемната маса зависи от влажността на дървесината (определя се при 15 % влажност), от широчината на годишните пръстени, от съотношението между лятната и пролетната дървесина, от възрастта на дървото и др.
Мирис. В зависимост от вида и от количеството на съдържащите се смоли, дъбилни вещества и др. всеки вид дървесина се характеризира със специфичен мирис, който в много случаи определя нейното предназначение. Освен за идентифициране, миризмата на дървесината се използва и за определяне на нейното състояние.  При нападане от микроорганизми, загниване и други подобни тя губи характерния си мирис.


Твърдост. Твърдостта на дървесината е в права корелация с нейната обемна маса. Тя е по-голяма по посока на оста на стъблото, т.е. на дървесните влакна, и значително пониска в напречно направление. При определяне на техническата твърдост се приемат шест степени, като със степен I се означават най-меките дървесини - бял бор, ела, смърч, а най-тежките - със степен VI - твърдост, близка до твърдостта на костите.Якостта на дървесината - на опън, огъване, натиск и др., зависи от нейната обемна маса и от твърдостта. По правило колкото по-твърда и по-тежка е дадена дървесина, толкова са по-високи нейните показатели за якост.


Еластичност. Еластичността на дървесината се определя от способността й да възвърне първоначалната си форма след прекратяване действието на приложените сили на деформация. Зависи от влажността на материала и неговото състояние, от вида на дървесината и нейния строеж, от формата на дървесния вид.
Текстура. Под текстура се разбира рисунъкът, който се получава върху повърхността на срязана или обработена дървесина. Тя е характерна за дървесните видове и зависи от широчината и цвета на годишните пръстени и на сърцевинните лъчи, от разликата в оцветяването на ранната и на късната дървесина, от вида на разреза и от начина на неговото получаване - с трион, чрез рендосване и др.


При напречен разрез текстурата е във вид на по-слабо или ясно забележими с просто око правилни или неправилни концентрични кръгове; прирадиален - във вид на   дълги линии, успоредни на оста на стъблото; при тангенциален - повече или по-малко успоредни параболни линии, различни по форма и размери в зависимост от разстоянието, на което е направен разрезът от оста на стъблото. Спирална текстура се получава при развиване на дървесината на шел-машина, при производството на шперплат. Има вид на кръгове и параболи с неправилна форма.


 Текстурата на дървесината има голямо практическо значение - тя определя стойността на дървесния вид, особено при производството на фурнир и на мебели.

 

Влажност

Влажността на дървесината се определя от съдържанието на вода, изчислено в проценти по отношение на въздушно или абсолютно сухата й маса. Бива три вида: капилярна - в порите и в капилярите на дървесината, хигроскопична - в клетъчните стени, и химически свързани с дървесината. Високото водно съдържание затруднява обработката на дървесината, намалява нейната якост, създава условия за загниване и други промени. В зависимост от влажността дървесината се разделя на сурова - със съдържание на вода над 35 %, въздушно суха - над 10 до 15 %, и стайно суха - около 10 %.
Набъбване и съсъхване на дървесината. В зависимост от относителната влажност на околната среда дървесината поема влага - набъбва, или отдава влага - съсъхва. Тези процеси са свързани с увеличаване или намаляване на обема на дървесината - свойство, изразено в различна степен в съответните части на дървесината, в резултат на което и в случаите, когато се извършва много бързо, се създават т.нар. вътрешни напрежения, които водят до измятане и напукване на дървесината. Най-осезателно дървесината набъбва или съсъхва в тангенциално направление - от 6 до 10 %, по-слабо в радиално - от 3 до 5 %, и най-малко успоредно на влакната - 0,1-0,3 % (фиг. 87). Ядрото се напуква и деформира по-слабо от беловината, необелените материали от обелените и т.н.


 Топлопроводимост, електропроводимост и звукопроводимост. Дървесината е лош проводник на топлината и на електричеството. С увеличаване обаче на влажността се повишава нейната електропроводимост. Звукопроводимостта е различна при различните дървесни видове. Зависи от строежа на дървесината, от нейната плътност и състояние, от съдържанието на вода и др. Звукопроводимостта, както и резонансовата способност са важни показатели за качество при използване на дървесината за направа на музикални инструменти.


При определяне на възможността за употреба на дървесината при някои конкретни видове производства се вземат под внимание и такива нейни свойства, като изтриваемост, цепимост, подобрена трайност чрез обработка с антисептични средства, жилавост и др.

Към недостатъците на дървесината се отнасят всички отклонения от нормалния й строеж и свойства, които влошават техническите показатели на дървените материали и ги правят негодни за използване по предназначение.
В зависимост от произхода, естеството, времето на получаване и др. те биват недостатъци във формата на стъблото или в строежа на дървесината, пукнатини, повреди от насекоми и гъби, чепове и недостатъци, получени при неправилно съхраняване.
Недостатъци във формата на стъблото. Към тази група недостатъци спадат сбежистостта, жлебистостта и различните кривини.
Сбежистостта е недостатък, който се изразява в намаляване дебелината на облите материали по цялата им дължина, превишаваща нормалното намаляване от 1-2 ст на 1 т дължина. Жлебистостта е недостатък, при който напречно срязаното стъбло има неправилна форма, с жлебове.Деформациите (измятанията) биват прости и сложни, или разностранни, лежащи в една или в няколко равнини, надлъжни, напречни или винтообразни.


Недостатъци в строежа на дървесината.
Недостатъците в строежа на дървесината се получават главно от неблагоприятното въздействие на външни фактори - начин на създаване и отглеждане на насажденията, условия на месторастене, от механични повреди и др. Към тях спадат витораслост, вълнистост, двойна сърцевина и др.


Къдравина или витораслост. Изразява се в "усукано" разположение на дървесните влакна по отношение надлъжната ос на асортимента. Може да бъде по направление или обратно на движението на часовниковата стрелка, периферна, сърцевинна или смесена. Доказано е, че витораслост до 10 % не оказва съществено влияние върху физико-механичните свойства на дървесината с изключение при детайлите, натоварени на опън. При тях витораслостта не бива да бъде по-голяма от 6 %.
Вълнистост. При този недостатък разположението на годишните пръстени е вълнообразно.  При някои дървесни видове (габър, ясен) това явление е нормално и придава красива  текстура, особено при тангенциален разрез. При други обаче вълнистостта е причина за  измятане на получените асортименти (дъб).


Двойна сърцевина. При този недостатък се наблюдават две сърцевини със самостоятелни годишни пръстени, периферно обградени от общи годишни пръстени.

Мазеруване. Получава се от натрупването на едно място на много пъпки, които дълго  време остават неразвити. В резултат на това се образуват надебелявания и неправилно  преплетена текстура (явор, ясен, орех, бреза). Мазеруваната дървесина е неподходяща за получаване на цепени материали, но е много ценна за производството на красив и скъп фурнир. Неравномерна широчина на годишните пръстени. Изразява се в редуването на по-тесни с по-широки годишни пръстени. Такава дървесина не може да се използва в резбарството и при направата на музикални инструменти. Дължи се на редуване на сушави с дъждовни години и на други изменения в растежната обстановка.

Ексцентричен строеж

При този недостатък сърцевината на стъблото е изместена към периферията, което води до изкривяване на годишните пръстени -от едната страна те са по-тесни, на срещуположната - по-широки, със силно засмолена дървесина, особено при иглолистните дървесни видове.


Зарасналост.Зарасналостта - открита или закрита, е недостатък, при който участък от повърхността на стъблото с излизаща от него радиална пукнатина е покрит с мъртва дървесина.


Смолни торбички (едностранни или двустранни) - кухини вътре в годишните пръстени,  запълнени със смола. Натискова дървесина - местно изменение в строежа на дървесината, проявяващо се във вид на привидно удебеляване на късната дървесина в годишните пръстени.

Чепове

Чеповете са живи или мъртви части от клони, включени в дървесината на стъблото и различните асортименти. В зависимост от притежаваната форма биват: кръгли, овални, продълговати; по степен на срастване с дървесината - сраснали, частично сраснали и несраснали, или падащи чепове, по състояние на дървесината - здрави, загнили и гнили. Освен това чеповете могат да бъдат лопатовидни или разклонени, засмолени, оцветени, групови или разпръснати. Чеповете нарушават еднородността на дървесината и затрудняват нейната обработка. Освен  това те влошават механичните и техническите свойства на дървесината. Колкото по-малко  чепове има в даден асортимент, толкова неговото качество при равни други условия е  по-високо. Пукнатини - получават се от разцепване на дървесината надлъжно на влакната под действието на високи или на ниски температури и пряк слънчев огрев, от съсъхване и създаване на вътрешни напрежения и др. Разделят се на сърцевинни пукнатини - прости или сложни, мразобойни, преминаващи радиално от беловината в ядрото, отлупни пукнатини - частични или пълни, разположени между годишните пръстени,  и пукнатини от съсъхване, или слънчеви пукнатини, които се получават след отсичане на  дървото от появилите се вътрешни напрежения при съсъхване на дървесината. В зависимост  от разположението и от дълбочината на прониква не пукнатините могат да. бъдат  странични или челни, плитки и дълбоки, съответно с дълбочина до 5 тт - за материали с  дебелина, не по-голяма от 50 тт, и с дълбочина над 1/10 от дебелината на асортимента -  за материали с по-голяма дебелина, двустранни - с два изхода от страничната повърхност  на асортимента.

Повреди от гъби

 

Получават се от действието на гъбни вредители, които оцветяват и влошават външния вид на материала, а в някои случаи понижават неговите механични свойства. Към тази група недостатъци се отнасят гъбните ядрови петна и ивици с ненормално оцветяване, но със запазена твърдост на дървесината, ядровата гнилота участъци от ядрото с понижена твърдост, цветните беловинни петна -синкави, жълти, розови, оранжеви до светлокафяви, възникнали в беловината на отсечената дървесина от  действието на гъби, които причиняват загниване, плесенясването - от мицел и спори на  плесенни гъби върху повърхността на дървесината. Загниването на дървесината, свързано с влошаване на физико-механичните свойства и  цвета на дървесината, бива корозионно и бяло, при които гъбните вредители и техните ензими разрушават първоначално лигнина на дървесината, а след това останалите съставни части, и деструктивно и кафяво, при което ензимите на сапрофитните гъби най-напред разрушават целулозата в дървесината.

 Повреди от насекоми

Тези повреди се причиняват от различни вредители като сечковци, еднорог корояд, черен боров дървосекач, смърчов ликояд, разнозъб корояд и др. Носят общото наименование червоядени. Проявяват се във вид на ходове и отвори. В зависимост от дълбочината на проникване в асортимента червоядените биват плитки и дълбоки, с дълбочина на проникване съответно до и над 5 тт, а в зависимост от диаметъра на отворите - малка, или дребна червоядена, с диаметър до 3 тт и голяма, или едра червоядена, с диаметър над 3 тт.Към недостатъците на дървесината се отнасят и различните ненормални отлагания, получаването на лъжливо ядро, рани, мразовито ядро и др.
Предпазване на дървесината от гниене, от разрушаване от насекоми и от запалване дървесината се предпазва от повреди чрез прилагане на различни методи като сушене или повишаване влажността на дървесината, повишаване или понижаване на температурата и др.

Сушене на дървесината

Сушенето е процес, при който се намалява наличната влага в дървесината до определена степен по естествен или изкуствен начин. В зависимост от това се различават атмосферно сушене - от атмосферния въздух, камерно сушене -  регулирано намаляване на влажността в дървесината чрез сушилни агенти в специални затворени помещения (сушилни камери), и химично сушене- чрез обработка на дървесината с водоразтворими вещества или соли, които при висока концентрация изтласкват водата към периферията на дървото. Химичното сушене не се използва като метод за самостоятелно сушене, а като средство за подготовка на дървесината за сушене.


Повишаване на влажността на дървесината.
Използва се главно при облия дървен материал  чрез накисването му в речни отклонения (канали), езера или водни площи с нетечащи води,  но приспособени за периодичен обмен на водата, или чрез подреждането му на фигури и  периодично обилно оросяване с вода.


Повишаване на температурата. Същността на този метод се състои в обработката на дървесината с водна пара (пропарване), при което се унищожават вредителите на дървесината, намалява се нейната хигроскопичност, извличат се част от смолите и други инкрустиращи вещества. Пропарването обикновено води до промяна в цвета на  
дървесината.


Понижаване на температурата. При този метод се използват ниски температури за продължително съхраняване на дървесина. Прилага се в страни със студен климат и евтина електрическа енергия, предимно при съхраняване на скъпи дървесни породи.
Проливане (обработка) с химични вещества. Методът, известен като консервиране или импрегниране на дървесината, се използва за унищожаване на нейните вредители, придаване на нови качества на дървесината и удължаване на срока й за съхраняване и използване. Импрегнирането на дървесината се извършва чрез обогатяването й сантисептични вещества: фунгициди и инсектициди, използвани за борба съответно с гъбни и с насекомни вредители. Използваните методи за импрегниране на дървесината се разделят на три групи импрегниране без налягане, импрегниране чрез налягане и други методи за импрегниране.


Към методите за предпазване на дървесината чрез импрегниране без налягане се отнасят повърхностното пръскане и намазване с антисептици, кисненето във водни разтвори на цинков двухлорид, живачен хлорид и др., последователната обработка в гореща и в студена вана с антисептик, дифузионните методи (бандажиране,  суперобмазка, обработка с ток с висока честота) и др.
Импрегнирането на дървесината чрез налягане, което може да бъде пълно или ограничено, има редица положителни страни, като например възможността за регулиране на количеството и на дълбочината на проникване на антисептика, съкращаването на времето за импрегниране, използването както на изсушена, така и на сурова дървесина и др. За целта обаче са необходими по-сложни съоръжения, разход на енергия и др.


Предпазване на дървесината от запалване. Запалимостта на дървесината се намалява чрез обработката й с т.нар. антипирени - хромиран цинков хлорид, миналит, пирезот, амониев сулфат или амониев хлорид и др. Тяхното действие се дължи на свойствата им да се разтопяват при висока температура и да изолират достъпа на кислород, както и да отделят съдържащата се в тях кристална вода и газове, които не горят.


При всички методи за импрегниране на дървесината проникването на използваните  антисептични вещества зависи от тяхната природа, от създаденото налягане и температура, от анатомичния строеж на дървесината и др.

Характеристика на дървесината

В зависимост от дървесните видове, от които е получена, дървесината бива иглолистна и широколистна.
Дървесината от иглолистни дървесни видове се състои главно от трахеиди, които изпълняват проводящи функции в пролетната дървесина и механични функции в лятната дървесина. Сърцевинните лъчи служат както за натрупване на хранителни вещества, така и за провеждане на хранителни сокове. Годишните кръгове са добре очертани, а стъблото им е право, неразклонено. По еднородност и трайност тя превъзхожда широколистните дървесни видове. Характерни за иглолистната дървесина са смолните канали, клетки и вещества. Най-употребяваните дървесни видове за получаване на иглолистна дървесина са белият и черният бор, смърчът, елата, мурата, тисът, лиственицата, кедърът и др. Получената дървесина от тези породи се използва при надземни, подземни и водни строежи; за производство на врати, прозорци, мебели, опаковки и други изделия (борова, смърчова, елова); в хартиената индустрия за получаване на целулоза (елова, мурова, смърчова); за облицоване на концертни зали и за направа на музикални инструменти (смърчова); в резбарството, стругарство-то, при производството на мащабни линийки, моливи, линеали, луксозни кутии (тисова, кедрова); на трайни подове и паркети (дървесина от лиственица) и т.н.
Дървесината от широколистни дървесни видове има по-сложен и по-неравномерен строеж от иглолистната дървесина. Може да бъде кръгово-пореста (дъб, бряст, ясен и др.) - с групирани трахеи в пролетната дървесина във вид на пръстени, или пръснатопореста - с трахеи, разположени пръснато в пролетната и в лятната дървесина.


Широколистната дървесина най-често се получава от следните дървесни видове: дъб, бук, ясен, бряст, орех, явор, липа, топола, габър, бреза, акация, махагон и др. Тяхната дървесина се използва при производството на мебели, ламперия, паркет, фурнир, шперплат (дъбова, букова, орехова, брезова, махагонова и др. видове дървесина), за направа на пиана, флейти, лули, скъп фурнир и мебели (абаносова и орехова), за спортни уреди, машинни детайли, мащабни линии и в транспортното машиностроене (ясенова, яворова, дъбова, габърова), при производството на музикални инструменти и художествени стругарски изделия (орехова, яворова, брезова, дъбова), за получаване на  целулоза, изкуствени влакна, оцетна киселина, метилов алкохол и др. - главно букова дървесина, за амбалаж, строителни материали и т.н.

ИЗДЕЛИЯ ОТ ДЪРВЕСИНА

Дървесината от иглолистните и от широколистните дървесни видове има разнообразно приложение във вид на най-различни по асортимент и степен на обработка изделия - фурнир, паркет, шперплат, плочи от дървесни частици и от дървесни влакна, мебели, строителни материали и др.

ФУРНИР

Фурнирът е лист от дървесина с дебелина до 7 тт, получен чрез развиване, рязане или бичене на дървесина с приятен цвят и красива текстура. При получаването на фурнир чрез развиване се извършва предварителна подготовка на суровината като пластифициране - чрез загряване на трупите в камери с горещ въздух, накисване във вода или пропарване, белене на кората (ръчно или механизирано) преди или след пластифицирането, разкрояване на трупите и центриране на шперплатните секции. Самото развиване на фурнира е процес на рязане на дървесината, при която шперплатната секция извършва ротационно движение, а режещият инструмент (ножът) - постъпателно движение. Получава се фурнирно платно с широчина, равна на дължината на шперплатната секция, а дебелината му се определя от преместването на ножа за един оборот на шпинделите на развивачната машина.


При рязания фурнир освен изброените подготвителни операции при получаването на фурнир чрез развиване на дървесината се извършва и т.нар. надлъжно разкрояване или призмиране на трупите. Биченият фурнир се получава чрез разкрояване на дървесината с тънки лен-точни триони. Този фурнир е най-скъп, понеже се получава до 40 и повече процента отпадък. Освен това той е и най-доброкачествен - естественият цвят на дървесината е запазен, тъй като не е подлагана на предварителна хидротермична обработка.


Освен този фурнир, известен като мебелен, се получават и някои специални видове, като например т.нар. микрофурнир, вълновиденфурнир и блинд.


Микрофурнирът е развит фурнир с дебелина 0,08 тт, залепен върху натронова хартия с дебелина 0,05, 0,07 или 0,1 тт. Получава се от дървесината на дребнопорести дървесни видове. Употребява се за облицоване на стени, за подвързия на книги и за други специални цели.


Вълновидният фурнир се получава от дървесината на малоценни дървесни видове (бреза, бук, бор) чрез използване на вълновидно заточен нож. Негови основни параметри са: дебелина, дължина, профил, образуван от вълнообразната линия на повърхността на фурнира, и дълбочина на вълната.


 Блиндът е фурнир с дебелина над 1,2 тт до 5 тт. В зависимост от предназначението си се  разделя на блинд за канцеларски мебели с дебелина 2 тт и блинд за мебелни плочи с дебелина от 1 до 2,5 тт (тънък) и над 2,5 до 5,0 тт (дебел) с градация през 0,5 тт.


При всички случаи след получаване на фурнирното платно или лист се извършват изсушаване, обрязване, окачествяване, маркировка и опаковка на фурнира. В зависимост от притежаваната текстура фурнирът е тангенциален, радиален, полурадиален или спирален; по дебелина - мебелният е от 0,6 до 1,2 тт, а блиндът,  
както бе посочено, от 1,2 тт до 5 тт.


Фурнирът се използва при производството на шперплат, мебели и мебелни плочи, огънатослепени детайли, за облицовка на концертни зали, при някои художествени занаяти и др.


Фурнирът за мебели се произвежда в три качества - първо, второ и трето, а блиндът - в едно качество - първо.

ШПЕРПЛАТ

Шперплатът е слоеста дървесина, съставена от слепени помежду си три или повече развити фурнирни листа, разположени успоредно на равнината на плочата, като дървесните влакна в съседните листове сключват помежду си определен ъгъл. Ако в строежа на шперплата участват и други материали - метална мрежа за армиране, фурнирни листове от друг вид дървесина, рязан фурнир и др., тяхното разположение трябва да бъде на еднакво разстояние от равнината на симетрия. По този начин се създават условия за равномерно разпределение на напрежението, създадено от набъбването или от съсъхването на фурнирните листове, т.е. предотвратяват се измятането, свиването и напукването на шперплата.


Производството на шперплат се свежда до подреждането и слепването на фурнирните листове с естествени или със синтетични лепила и пресуване, което обикновено се извършва на два пъти. Първото (студеното) пресуване се осъществява в хидравлични преси при налягане от 1,0 до 1,5 МРа.с продължителност от 300 до 600 секунди! Същинското (горещото) пресуване на шперплата се извършва в едноетажни или в многоетажни хидравлични преси при налягане от 1,7 до 2,5 МРа, температура 110-115 °С и продължителност от 60 до 330 секунди в зависимост от вида на лепилото, дебелината и броя на фурнирните листове, тяхната влажност и др. Заключителните операции при производството на шперплат включват обрязване, сортиране, кърпене, снаждане, шлифоване и маркиране. При всеки лист шперплат се различават следните елементи: лице - по-качественият лицев фурнирен лист, гръб -обратната страна на лицето на шперплата, среда - вътрешните фурнирни листове, разположени между лицевите, равнина на симетрия - равнината, която минава през средата на шперплата по отношение на дебелината му. Класифицирането на шперплата най-често се извършва по следните по-важни признаци: строеж - равнослоен, неравнослоен, трислоен и многослоен, с четен или с нечетен брой листове; вид на лепилото - синтетично или белтъчно; дървесен вид - буков, брезов, тополов и др.; степен на обработка - необрязан, обрязан, нешлайфан или шлайфан (едностранно или двустранно); направление на дървесните влакна в лицевите фурнирни листове - надлъжен или напречен. Шперплатът се  класифицира и по предназначение - обикновен и специален. Обикновеният шперплат се използва в мебелното производство, вагоностроенето, корабостроенето и др. Към шперплата със специално предназначение се отнасят шперплатът, облицован с рязан фурнир, хартия или метално фолио, армираният шперплат и др., към които се предявяват специални качествени и технически изисквания.

ПАРКЕТ

Паркетът е най-масово използваният материал за подови настилки. Представлява малка бичена дъска с взаимно успоредни рендосани широки страни и профилирани чела и тесни страни, чрез които се съединява със съседните детайли при подреждането му за образуване на паркетен под. Изработва се от дъб, бук, бряст, ясен, клен и други широколистни дървесни видове.  


Буковият паркет се произвежда от парена дървесина. За да бъде паркетът качествен, необходимо е необработените детайли, от които се получава, да бъдат добре изсушени - със съдържание на влага до 10 %. Това се постига по изкуствен начин, който е предшестван от сушене на паркетините при естествени условия.
Паркетът бива два вида - обикновен и мозаичен.


Обикновеният паркет в зависимост от профила на тесните стени и чела за свързване се разделя на пет групи (типа): с нут и перо - най-масово произвеждан, с нут и летва, при който за пера се използват отделни малки летвички, паркет с фалц (клинообразен нут) в долната част на дъсчиците, предназначен за закрепване с асфалтова или друга подпаркетна замазка, с коси страни и чела, предназначен също за укрепване чрез подпаркетни замазки, и с перо и кос фалц (нут) - един от най-стабилните видове паркет, използван за нареждане върху т.нар. черно дюшеме. Произвежда се с дебелина 16, 18 и 22 тт и широчина от 30 до 60 тт с градация  през 5 тт.


 Мозаичният, или ламелният паркет е сбор от дъсчици (ламели) с прави, надлъжни и  напречни тесни страни и еднакви размери, шахматно подредени една до друга и фиксирани чрез залепване върху гумирана хартия или върху друг еластичен материал, който остава в конструкцията на паркетния под. Дължината на ламелите на мозаичния паркет е 100 или 150 тт при съответна широчина 20, 25 или 30 тт, и дебелина - 10 тт, което води до икономия на около 50 % дървесина в сравнение с обикновения паркет.

ДЪРВЕСНИ ПЛОЧИ

Производството на дървесни плочи е един от най-рационалните методи за оползотворяване на отпадъците от дървесина. Представлява листов материал, получен от дървесни частици или от частици от други растения с лигноцелулозен строеж, свързани помежду си предимно със синтетични лелила. Това са т.нар. плочи от  дървесни частици за разлика от плочите от дървесни влакна, при които добавените към влакнестата маса свързващи вещества подобряват физико-механичните характеристики на плочите.


Плочи от дървесни частици (ПДЧ). Плочите от дървесни частици представляват листов дървесен материал, произведен чрез горещо пресуване на дървесни частици (едри стружки, талаш, стърготини, насечени или игловидни частици и други подобни). При производството на плочи от дървесни частици отпадъчната суровина се освобождава от кората и други примеси, след което се нарязва. Окончателното раздробяване, или т.нар. дезинтегриране, се извършва в специални машини дезинтегратори, в които се получава разкъсване на частиците надлъжно на влакната. Следват изсушаване на частиците в барабанни, роторни, тръбни, дъгови и други сушилни, сортиране и олепиляване, т.е. покриване на повърхността им с лепилен разтвор. Осъществява се в специални смесители, след което се извършват дозиране и разпределение на дървесните частици за получаване на т.нар. дървесен килим. Той се подлага на пресуване, което бива два вида: предварително, или студено - при налягане от 1 до 4 МРа, и горещо - при температура от 155 до 180 ± 5 °С и налягане от 1 до 3 МРа. За отстраняване на вътрешните напрежения и за подобряване на показателите за качество след изваждане от пресите се извършва конденциониране на ПДЧ, а след това - обрязване, разкрояване, калиброване и повърхностно облагородяване (фурнироване, облицоване със синтетични фолиа, лакиране или ламиниране).


Ламинирането е вид повърхностно облагородяване, при което ПДЧ се облицоват чрез пресуване, най-често с хартии, импрегнирани със синтетични смоли. Ламинирането може да бъде едностранно или двустранно, с гланцова или матова повърхност: ПДЧ се класифицират по различни показатели. Така.например в зависимост от тяхната  структура се разделят на еднослойни и многослойни - двуслойни, трислойни и петслойни, с постепенен преход на слоевете от един в друг. Според метода на пресуване плочите се разделят на плоскопресувани, при които посоката на пресуване е перпендикулярна на повърхността на плочата, а частиците са разположени преимуществено успоредно на повърхността, буталнопресувани плочи, при които посоката на пресуване е успоредна на повърхността на плочата, а частиците са разположени предимно перпендикулярно на повърхността, и пресувани във валцови преси. В зависимост от състоянието на повърхността плочите биват нешлифовани, шлифовани или плоско фревувани, лакирани или боядисани, облицовани под налягане с твърди материали (фурнир, импрегнирана декоративна хартия, фолио и др., а в зависимост от предназначението - плочи с общо предназначение, плочи за вътрешна употреба, плочи за носещи конструкции или облицовки в строителството (в суха или във влажна среда) и плочи със специално предназначение (с повишена товароустойчи-вост, биоустойчивост, огнеустойчивост, шумоизолационни плочи и др). Плочите от дървесни частици се класифицират и по отношение на тяхната плътност: леки - до 550 кд/т3, средно тежки - над 550 до 700 кд/т3, и тежки - с плътност над 700  кд/т.

Плочи от дървесни влакна (ПДВ). Плочите от дървесни влакна са листов материал с дебелина, равна или по-голяма от 1,5 тт, произведен от лигноцелулозни влакна при висока температура и/или налягане. Сцеплението между отделните частици е резултат от спресоването на влакната и от техните вътрешни сили на привличане или от прибавените към влакната синтетични слепващи вещества. При производството на плочи от дървесни влакна освен дървесина се използват и някои спомагателни материали като колофон, парафин, цирезинова композиция, талово масло, алуминиев сулфат и др. В зависимост от средата, в която се получава и транспортира влакнестата маса, приложение намират главно два метода за получаване на ПДВ: мокър -във водна среда и горещо пресуване, и сух - във въздушна среда и горещо пресуване. И при двата метода много от операциите за получаване на ПДВ са идентични с операциите при производството на ПДЧ. Тук обаче се извършват предварително пропарване и механично или химико-механично развлакняване на дървесината чрез дефибратори, рафиньори и холендри.  


Накрая плочите се подлагат на закаляване - обработване в продължение на 4 до 7 часа при температура 150-170 °С, на овлажняване (след закаляване влажността на плочите е максимум 1 %), на импрегниране, на обрязване и разкрояване. ПДВ, произведени по мокрия метод, се разделят на две основни групи - меки плочи  (порести или изолационни) с плътност до 400 кд/т3, полутвърди - с ПЛЪТНОСТ над 400 до 900 кд/т3, и твърди плочи - е ПЛЪТНОСТ над 900 кд/т3. Плочите от дървесни влакна, получени по сухия метод (съдържанието на вода при образуването на дървесния килим е по-малко от 20 %), имат плътност до 600 кд/т3. Плочите от дървесни влакна могат да бъдат още облагородени или не-облагородени, с гладка или с релефна повърхност, лакирани или нелакирани и т.н.


Лакираните плочи - гланцови или матови, с декоративен ефект (едноцветен или имитиращ текстура на скъпи дървесни породи), са покрити с полиуретаново, полиестерно или друг вид лаково покритие. Релефните ПДВ имат различно оформена лицева повърхност - например раи-рана, тип "рогозка" и др. Използват се за вътрешна облицовка на транспортни средства, жилищни помещения и др. подобни.


Ламинираните плочи от дървесни влакна са облицовани с хартия, импрегнирана с реактивни синтетични смоли, към които се предявяват следните по-важни изисквания: да са устойчиви на горещи предмети, да не се променят от горяща цигара, да не губят своя гланц под въздействието на водна пара с температура, по-ниска от 70 °С, и др.


За означаване на плочите от дървесни влакна се използват следните символи: мека плоча от дървесни влакна - 5В, мека плоча от дървесни влакна с подобрени свойства - 5В.1; полутвърда плоча с малка плътност - МВ, с висока плътност - МВ.Н, полутвърда плоча с голяма плътност и с подобрени свойства -МВ.1, твърда плоча от дървесни влакна -НВ, плоча от дървесни влакна със средна плътност - МОР, плоча от дървесни влакна със средна плътност с подобрени свойства - МОР.1.


На пазара се срещат и плочи от пъздерни частици, двустранно облицовани с рязан фурнир с дебелина 0,8 тт или с фурнир, получен чрез развиване на широколистна дървесина, с дебелина 1 тт; плочи мебелни с плътен или с клетъчен строеж, със свободно наредени или съединени летви от иглолистна или широколистна дървесина, с ивици от шперплат или от твърди и меки плочи от дървесни влакна, облицовани с шперплат или с блинд; плочи шпервани или блиндовани - плътни мебелни плочи, облицовани също с шперплат или с блинд.

Към плочите от дървесни частици и от дървесни влакна освен нормираните в съответните стандарти физико-механични характеристики се предявяват и следните изисквания: да имат правоъгълна форма и правилно отрязани краища, без вътрешни разслоявания, повредени ръбове и недо-пресовани участъци. Ламинатът при ламинираните плочи трябва да е добре фиксиран, без наличието на подкожушени или разлепени участъци, а лакът при лакираните плочи - да е равномерно нанесен, без стичане, наличие на пукнатини, чужди включвания, мехурчета и др.


В зависимост от притежаваните свойства и допустими недостатъци релефните и  
ламинираните плочи се окачествяват в едно качество - първо, а останалите плочи - в две качества - първо и второ.

ДЪРВОДЕЛСКИ ИЗДЕЛИЯ

Към дърводелските изделия, или дограмата, спадат различните видове врати, прозорци, ламперии, дървените подове и тавани и др.


Вратите са строителни елементи, предназначени за преграждане на проектирани в стените комуникационни отвори.
По местоположение вратите, изработени от плътна или друга дървесина, биват вътрешни и външни, според броя на крилата, лежащи в една равнина -едно-, дву- и трикрилни, по броя на катовете на крилата - еднокатни и двукатни, според начина на отваряне - с крила, отварящи се на крайна вертикална ос (леви, десни, летящи), въртящи се, плъзгащи се и врати, отварящи се по хоризонтална ос.


Прозорците преграждат строителните отвори в стените, предназначени за пропускане на естествена светлина в помещенията.
Класифицирането им се извършва по същите признаци, както при вратите. Разделят се на външни, вътрешни и прозорци-врати (балконски); едно, дву-, трикрилни и т.н.; еднокатни (с единично или с двойно остъкляване) и двукатни; неотварящи и отварящи се прозорци - по крайна или средна вертикална ос, по долна, средна или горна хоризонтална ос, чрез странично плъзгане и т.н.
 Ламперията се изработва от плътна дървесина или ..от фурнировани и облицовани с фолио плочи от дървесни частици и от дървесни влакна. Лицевата им част може да бъде лакирана, най-често с безцветен лак. Използва се за облицовка на стени.

ДЪРВЕН СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ

В зависимост от степента на обработка, формата на асортимента и неговите размери използваният в строителството дървен материал се разделя на няколко групи.


Объл дървен материал. Това са части от отсечени стъбла или от дебели клони. Разделят се на обли материали за пряка употреба, за бичене, за развиване и рязане, за производство на дървесни плочи и за химична преработка.


Към облите материали за пряка употреба се отнасят минните подпори, предназначени за укрепване на подземни работи, облите греди - за използване в строителството без разбичване, пилотите - за хидротехнически съоръжения и мостове, стълбовете - електропроводни, съобщителни и др., саръците - от иглолистна дървесина, за сушене на тютюн и други селскостопански работи, мертеците - от широколистна дървесина, използвани в строителството и в селското стопанство. Облите дървени материали за бичене се означават като трупи с допълнително наименование, определящо тяхното предназначение - трупи за самолетостроенето, за оръжейни нужди, за спортни принадлежности, за траверси, за моливи, за музикални инструменти и др. Облите материали за развиване и за рязане се разделят на трупи за фурнир, за шперплат, за кибрит и за талаш. Трупите за химична преработка се използват за извличане на дъбилни вещества, при производството на целулоза и дървесни плочи, за суха дестилация и др.


За всички видове объл материал в съответните стандарти са посочени видът на дървесината и на дървесните видове, от които се получават, размерите за минимална и максимална дължина и диаметър в тънкия край и в дебелия край на асортимента, допустимите недостатъци и някои допълнителни изисквания при материалите със специално  предназначение. Така например при трупите за самолетостроенето се нормира т.нар. самолетостроителна зона, характеризираща се с броя на годишните пръстени на 1 ст.


Цепен дървен материал. Това са разцепени секции от стъбла и дебели клони, предназначени за пряка употреба, механична и химична преработка и за отопление.

Фасониран   дървен   материал

Фасонираният дървен материал се получава чрез дялане - дялан фасониран материал, или чрез бичене - бичен фасониран материал.


Към фасонирания дървен материал се отнасят следните по-важни асортименти:
Греди, бичмета и летви. Изработват се от иглолистна и от широколистна дървесина чрез дялане (при гредите) или чрез бичене. Имат призматична форма и различни размери за дължина и напречно сечение в зависимост от вида на асортимента и на дървесината, от която са получени. Така например гредите, бичметата и летвите по дължина се разделят на къси и дълги с граница при гредите до и над 3,5 гп, а при бичметата и при летвите - до и над 2,5 т. Произвеждат се с дължини от 1 до 6,5 т с градация през 0,25 т.


Дъски. Дъските имат форма на правилна призма е широчина, значително по-голяма от дебелината. Класифицират се по различни показатели. Например по вида на дървесината и дървесните видове се разделят на иглолистни (борови, смърчови, елови) и широколистни (букови, дъбови, ясенови, тополови); по размери: за дъските от широколистни дървесни видове - дължина от 1 до 6 т с градация през 0,1 т и/или 0,25 т, дебелина до 100 тт с различен интервал на градация и широчина от 60 тт и нагоре през 10 тт, за дъските от иглолистна дървесина - дължина от 1 до 6,5 т с градация през 0,25 и/или през 0,30 т, дебелина до 100 тт и различна широчина - до 300 тт, в зависимост от дебелината на дъските; по степен на обрязване дъските биват обрязани и необрязани, или янове. В зависимост от частта на трупа, от която се получават, дъските биват сърцевинни, които включват сърцевината на стъблото, централни, при които сърцевината е разделена между две съседни дъски, странични  - дъските, получени от двете страни на ценралните, и капак - най-външните части на трупите. В отделна група са обособени буковите парени дъски, чиято класификация за размери е както при широколистните дъски. Използват се в мебелното производство,  вагоностроенето, корабостроенето и на много други места.


Количеството на паркета, фурнира и блинда, на мебелните плочи с плътен или с клетъчен пълнеж, на лакираните плочи от дървесни частици и" на релефните плочи  от дървесни влакна се определя в квадратни метри. Количеството на останалите материали се определя в кубически метри. За целта при облия материал се използват ръчни уреди (клупи) или автомати. При използването на клупи диаметърът на трупа се измерва в средата - при иглолистните без кората, а при широколистните с кората. Когато трупите са по-дълги от 5 гп, средният диаметър се измерва на секции с дължина 4 т, като по-късата секция остава винаги откъм тънкия край.


Автоматите за измерване на обема се разделят на устройства за кубиране на пакети от трупи - ксилометрични и тегловни и уреди за индивидуално кубиране с механични или с фотоелектрически датчици.

Окачествяване на изделията от дървесина

Окачествяването на изделията от дървесина се извършва по отношение на притежаваните недостатъци, на вида и състоянието на дървесината, точността на изработване на отделните асортименти, на техния външен вид, отклонение от размерите и притежаваните физико-механични свойства - .плътност, твърдост, влажност, набъбване, якост на огъване, водопоглъщане и др., нормирани за различните асортименти в съответните стандарти или други нормативни документи.


В зависимост от това мебелните плочи от пъздер и релефните от дървесни влакна, плочите от мозаичен паркет и блиндът се окачествяват в едно качество. Останалите плоскости от дървесни частици и влакна се окачествяват в две качества - 1^ и II, с изключение на трислойните плочи от дървесни частици - в три качества: екстра, I и II. В две качества - I и II, се окачествяват и дяланите греди от иглолистна и от широколистна дървесина, гредите, бичметата и летвите. Бичените дъски от широколистни дървесни видове и парените букови дъски се окачествяват в три качества: съответно I, II и III и екстра, I и II, а бичените дъски от иглолистна дървесина - в четири качества: екстра, първо, второ и трето. Шперплатът се окачествява в пет качества, които се означават съответно А, АВ, В, ВВ и С.


Съхраняване, маркировка и транспортиране на изделията от дървесина. В зависимост от вида на материала и на отделните асортименти съхраняването може да бъде водно - потопени във вода или чрез оросяване - предимно при объл дървен материал  (вж. предпазване на дървесината), или сухо - подредени на стифове, ракли и други фигури със самостоятелен покрив, под навес или в закрити помещения - при фасониран дървен материал, дървесни плоскости, паркет, фурнир и др.
 Маркировката за качество, размери, количество и други означения обикновено се нанася с трайна боя върху челото или широката част на асортимента или върху неговата опаковка.  


Така например бичените материали от съответните качества се маркират на едно от челата с трайна боя, както следва: екстра качество със светлосиня боя, първо качество - с червена боя, второ качество - със зелена боя, трето качество - с черна боя, и четвърто качество - с кафява боя. При фурнира и блинда маркировката най-често е във вид на етикет, поставен на горния лист на всяка от връзките, съдържа следните данни: брой на листовете, размери на листовете в тт, количество в т2, марка на производителя и дървесен вид. При плочите от дървесни частици и от влакна маркировката е във вид на печат, поставен на един от ъглите върху лицевата страна на всяка плоча(при лакираните плочи на нелицевата страна), съдържащ следните данни: предприятие (фирма) производител, качество и размер на плочите. Същите данни и същото изпълнение има и маркировката при шперплата.
Транспортирането на трупи, греди, траверси и др. подобни материали най-често се извършва в открити превозни средства. Всички останали изделия от дървесина - паркет, фурнир, шперплат и дървесни плоскости, се превозват в чисти и закрити превозни средства.

МЕБЕЛИ

Мебелите са конструирани и сглобени в определен модел изделия, предназначени за задоволяване на лични и на обществени потребности. Към тях се предявяват определени изисквания: утилитарни, свързани с функционалното предназначение на мебелите и по-специално с техните размери, конструкция, материали и др.; естетични, отнасящи се до вида на мебелите, тяхното оцветяване, форма и др., т.е. до възможността за свързването им с интериора с оглед на тяхното предназначение; ергономични, определящи удобството при ползване на мебелите, осигуряването на най-малка умора при работа и максимално възстановяване на работоспособността, безвредно и безопасно ползване, трудно замърсяване и лесно почистване;  технико-икономически, които съдържат комплекс от показатели, отнасящи се до стойността на мебелите, възможността за механизация и автоматизация на производствения процес, намаляване на загубата от материали и др. Към мебелите се предявяват и определени изисквания за надеждност, свързани с тяхната трайност, възможност за ремонт, сигурност при експлоатация и т.н. Реализирането на този комплекс от изисквания зависи от различни фактори като конструкция на изделието, начин на производство, прилагане на съвременни високопроизводителни рационални методи и технологични решения и др.
Материали, използвани при производството на мебели. При производството на мебели се използват различни основни и спомагателни материали като дървесина, метали, пластмаси, обков, текстил, пълнежни материали и др.
 Дървесината, използвана във вид на фурнир, дъски, шперплат, дървесни  плоскости и др., е основният материал при производството на всички видове мебели от дърво.

Текстилни материали

Употребяват се главно при производството на мека мебел. Различават се по вид на материала, сплитка, допълнителна обработка, разцветка и др.
Използват се главно изкуствени кожи, по-рядко и естествени, като облицовъчен материал при производството на мека и полумека тапицирана мебел.

Пластмасови материали

Пластмасите навлизат все по-широко в мебелното производство.  Използват се във вид на масивни елементи, облицовъчни плоскости или специални профилни детайли, включително и за обков.


Метални материали. Използват се като конструктивни детайли, фурнитура и съединителни елементи - гвоздеи, види, болтове, скоби и др. Приложение намират и при изработването на пружини, които придават на меката мебел необходимата еластичност при натоварване.  Различават се по форма - цилиндрични, едноконусни, двуконусни, зигзагообразни, по брой на извивките и по дебелината на телта, от която са направени. За тапициране на  някои по-леки елементи на мебелите се използва и т.нар. пружинен пакет - блок, получен от непрекъснатото изплитане с тънка стоманена тел. От различни метали се изработва и т.нар. мебелен обков бива два вида: вътрешен, използван най-често за съединяване на конструктивните елементи на мебелите, и лицев, който освен по функционалното си предназначение се използва и за декоративно оформление на мебелите.

Пълнеж

Пълнежът има предназначението да придаде определена форма на изделието като цяло или на отделни негови части, да ги направи по-меки и еластични. Използват се различни материали като морска трева, африк, вата, конски косми, формувани гумирани и синтетични порьозни материали и др. При производството на мебели се използват и различни видове лепила - естествени и синтетични, политури - целулозни, шеллакови и др., бои, грунд, канап, колани, стъкла, огледала.

Производство на мебели

Производството на мебели винаги е предшествано от тяхното проектиране. Това е особено отговорен етап, при чието осъществяване се вземат под внимание предназначението на мебелите, материалите, от които ще се изработват, и условията за тяхната експлоатация, възможността за унифициране и стандартизиране на детайлите, агрегатите и секциите, осигуряването на формоустойчивост (при тапицираните мебели) и надеждност на основните елементи, прилагането на съвременна промишлена технология при тяхното производство и т.н. От особено значение е и стилът, в който трябва да бъдат изработени мебелите, т.е. тяхното външно оформление, форма и размери. Определя се от исторически обособили се признаци, отразяващи бита, националните черти, художествените вкусове и творческото виждане на даден народ за определен период. Така са се обособили известните стилове в мебелното производство - древногръцки, римски, романски, египетски, готически, барок, рококо и др. За по-голяма част от мебелите, изработени в тези стилове, е характерно използването на плътна дървесина. Обикновено те са тежки, често пъти излишно украсени със скулптурни елементи, животни, инкрустация, включително и позлатяване.
Съвременните мебели се характеризират с рационалност на формите и пропорциите, красив външен вид и лекота, взаимозаменяемост на отделни детайли, възможност за трансформиране и др. Това се постига в резултат от използването и прилагането на нови материали и технологии, на подходящо съчетаване на различни по цвят, вид и текстура материали, на тяхната допълнителна обработка и др.


Технологичният процес на производство на мебели включва различни по вид, предназначение и начин на изпълнение операции, отнасящи се до подготовката и разкрояването на основните материали, до първата и втората механична обработка, до подготвителната и пресовата работа, шлифоването, сглобяването и повърхностната  обработка на готовите изделия.


Подготвителното разкрояване на основните материали включва подбирането и изсушаването на дървесината и нейното разкрояване на призми, от които се изработват отделните детайли.


Първата механична обработка обединява операциите, свързани с изработването на самостоятелни детайли - най-малките неделими първични структурни елементи с определена форма и профил. Подготвителната и пресовата работа са свързани с подготовката и сглобяването на детайлите в агрегати, т.е. в завършени конструктивни елементи, получени от два и  повече детайла (рамки, мебелни плочи и др.), както и свързването на агрегатите с  детайли или на агрегати с агрегати, при което се получават т.нар. секции - конструктивни елементи, които могат да се използват самостоятелно или като съставна част на дадено изделие.


При свързването на детайлите в агрегати и на детайлите и агрегатите в секции освен различни адхезиви и крепежни елементи се прилагат и специални сглобки като фалц, нут и перо с чуждо или със собствено парче (нутът и перото могат да бъдат правоъгълни, клиновидни, гратови), грат, зъби - обикновени, скрити или полускрити, дибли - плоски или кръгли, и други.

 Вторичната   механична   обработка

включва всички операции, свързани с обработването на вторичните структурни елементи, т.е. на агрегатите, и по-специално с форматното обрязване и профилиране на кантовете на фурнированите мебелни агрегати (плочи), облицоването на кантовете и изработването на твори за диблите и за мебелния обков.


Шлифоването има за цел да подготви лицевите повърхности за нанасяне на съответните покрития. Сглобяването е процес на "събиране" на отделните детайли и агрегати в готово изделие.Тапициране - процес, при който се изработва конструктивен елемент на дадена мебел от материали с еластични свойства, осигуряващи необходимата мекота и формоустойчивост.
Повърхностна обработка - включва операциите, свързани с облагородяването и нанасянето на съответните покрития по лицевите и по вътрешните повърхности на мебелните детайли и агрегати - байцване, лакиране, полиране, матиране, инкрустиране, пирографиранеи др.

Класификация на мебелите

Класификацията на мебелите се извършва по следните по-важни признаци: по място на използване - битови (легла, кушетки, дивани, гардероби) и обществени - за хотели, служби и обществени сгради (бюра, стелажи, мебели за училища, болници и т.н.); по функционално предназначение - мебели за отдих, работа, хранене, за съхраняване на  облекла, книги и др. предмети, по вид на преобладаващите при производството материали -  мебели от дървесина, от пластмаса, от метал, комбинирани, по характер на производството и технологични признаци - столарски, изработени от отделни части, свързани помежду си чрез сглобки, лепене, гвоздеи, винтове или комбинирано, вита, тапицирана и плетена мебел и т.н.; по конструктивни признаци - мебели разглобяеми, неразглобяеми, секционни, сгъваеми, вградени, мебели с плътна, рамкова или смесена конструкция и т.н. Към витата мебел се отнасят мебелите, в които преобладават конструктивни елементи, изработени чрез извиване. Те могат да бъдат от масивна дървесина, витослепени или пресоформувани. Изработването им включва следните фази: подготовка на дървесината, формуване, обработка и свързване на детайлите и завършване на готовото изделие. Условно се разделят на две големи групи - чисто вита мебел и витостоларска мебел:  столове , фотьойли, канапета и др.


Плетената мебел се характеризира с конструктивни елементи, изработени чрез изплитане на подходящи материали -върбови пръчки, ракита, пластмасови шнурове, ленти от плътна дървесина (фурнир, блинд) и др. Изработването им включва подготовка и обработка на материала - освобождаване от кората, рязане, цепене; изработване на скелета на мебелите - от по-дебели пръчки или от масивна дървесина; плетене - просто, шахматно, ажурно или комбинирано, и завършване - почистване, избелване, лакиране и др.


От плетена мебел се изработват кошчета за бебета, столчета, люлки, маси, канапета, кресла, шезлонги и др. Отличават се с лекота и устойчивост на атмосферни влияния. Към меката мебел спадат всички мебели, които имат меки (тапицирани) конструктивни елементи. Производството им обхваща два етапа - изработване на дървената част, както при столарската и при витата мебел, и тапициране Последното може да бъде без пружини -в случаите, при които основната пружинираща част е изградена от естествени или от синтетични пълнежни материали, и тапицерия с пружини, при която основната пружинираща част е изградена от тапицерски пружини. В зависимост от основата тапицерията може да бъде на твърда, полутвърда или на еластична основа, със свободен пълнеж, пълнежна блокове или формуван пълнеж. По отношение на мекотата (степен на деформация) се различават полутвърда, полумека и мека тапицерия.

Асортимент на мебелите

При мебелите съществува голямо разнообразие по отношение на материала, от който са изработени, тяхната конструкция, размери, предназначение и др. За стоковедната практика и за търговията с мебели най-голямо значение има класифицирането им съгласно българските държавни стандарти по функционално предназначение, а именно:
Мебели за сядане, отдих и спане. Към тази група се отнасят мебелите, които служат за сядане при работа или почивка, и мебели за спане или отдих в легнало състояние - легла, кушетки, дивани, столове,  
кресла и др.

Столове

Столовете са най-масово употребяваните мебели за сядане. Биват обикновени или с вити детайли, от масивна или от слоиста дървесина, плетени, с твърда или полутвърда тапицерия, несгъваеми или с променливи функционални размери и др.

Табуретки

Табуретките са мебел за сядане без облегалка. Имат мека, полумека или твърда тапицерия, с кръгла, квадратна или правоъгълна форма на седалката, с три или с четири крака. Обикновено са по-ниски от столовете. Табуретките за пиано са изработени с въртяща се на винт седалка.

Кресла

Креслата също са мебели за сядане с облегалка и с подръчки, предназначени за работа и за почивка в седнало състояние (фотьойли). Разделят се на лесноподвижни (на колела), люлеещи се, без или със облегалка за глава (фетерщул), монолитни, сгъваеми, с променливи функционални размери и др.

Канапета

Използват се за почивка в седнало състояние на повече от един човек. В зависимост от-това биват дву-, три- и четириместни, тапицирани или нег тапицирани, със или без подръчки, неподвижни, лесноподвижни, разглобяеми или сгъваеми. Трансформираща се мебел за сядане. Конструктивните елементи на този вид мебели са свързани помежду си по начин, който позволява да се изменят техните функции - кресло-легло, кресло-легло с двойна седалка или облегалка, канапе-легло и др.

Легла

Изработват се от масивна дървесина или от фурнировани дървесни плоскости. Състоят се от следните конструктивни елементи: чела (предно и задно), царги, крака, носещи летви и фризи, които не са задължителни при всички модели легла. По размер биват единични, средни, двойни и детски. Могат да бъдат още сгъваеми, комбинирани, двуетажни и др.

Кушетки

Кушетките са единични легла, които по конструкция наподобяват диваните, но са по-тесни от тях. Обикновено са тапицирани, със или без възглавници.

Шезлонги

Шезлонгът е кресло с олекотена конструкция, предназначено за почивка в полулегнало положение. Отнася се към трансформиращата се мебел.
Мебели за работа, приготвяне на храна и хранене. Най-голям дял в тази група имат различните видове бюра и маси.

Бюра

Освен за работа бюрата се използват и за съхраняване на книги и на документи. Изработват се в различни модели и размери - с едно шкафче, обикновено дясно, и чекмедже над него (полу-бюро) или с две шкафчета със или без чекмедже между тях. Изработват се още със средно и две странични чекмеджета, от плътна дървесина или  
фурнировани плоскости от дървесни частици и шперплат, матирани или полирани.

Маси

Масите се изработват също в различни модели и размери, с неподвижен, разтягащ се или подвижен (падащ) плот, със или без чекмеджета. В зависимост от тяхното конкретно предназначение те се разделят на кухненски за приготвяне на храна, за хранене, канцеларски, за пишещи машини и др.
Мебели за предпазване от външни въздействия и за съхраняване на дрехи, книги, съдове и други предмети. Към тази група спадат различните видове гардероби, бюфети, шкафове, библиотеки и др.

Гардероби

Предназначени са за съхраняване на бельо и дрехи и за тяхното предпазване от измачкване, прах и външни въздействия. Биват дву-, три- и четирикрилни, със или  без надстройка, с различно разпределение и допълнително оборудване.Конструкция на гардероб за съхраняване на дрехи и на бельо

Бюфети

Предназначени са за съхраняване на съдове и на продукти. Изработват се от плътна или фурнирова-на дървесина, с различни размери и конструкция, матирани, полирани или боядисани.

Мебели за съхраняване на книги.

Към тази група се отнасят етажерките за книги, библиотечните рафтове, канцеларските шкафове и библиотеките. Изработват се в различни размери, с подвижни или с неподвижни рафтове, открити или закрити с врати или чрез остъкляване (частично или пълно), комбинирани с барчета, витрини и др.

Мебели за тоалетни и битови нужди

Към мебелите за тоалетни и битови нужди се отнасят масичките за радио- и телевизионни апарати, за магнетофони и вестници, шахматните дъски, закачалките, тоалетните масички и други подобни.

Мебели за обзавеждане на магазини

Тук спадат всички мебели, предназначени за обзавеждане на търговски магазини и служби и за съхраняване, излагане, продажба и опаковка на стоки от различно естество. В зависимост от това те се разделят на мебели за хранителни и за нехранителни стоки, за  излагане, съхраняване, продажби, опаковане или демонстриране на стоки, обикновени, отопляеми или охлаждащи, корпусни или решетъчни и т.н.

Мебели за обзавеждане на офиси

В зависимост от естеството на работата, която се извършва в офисите, мебелите за тяхното обзавеждане се изработват с различна конструкция, форма и размери и от различни материали. Освен поединично мебелите се произвеждат и продават във вид на кът, или набор, гарнитури и комплекти. Мебелният кът е съвкупност от мебели с общо архитектурно-художествено и конструктивно решение, предназначени за подреждане на част от помещение - детски кът, битов кът, кът за почивка и др. Мебелната гарнитура - холна, спална, кухненска, е предназначена за обзавеждане на дадено помещение с определено функционално предназначение (хол, кухня, спалня и др).  


Мебелите, влизащи в дадена гарнитура, също са обединени от общо архитектурно,  художествено и конструктивно оформление. Мебелният комплект включва по-голяма група от мебели. Предназначен е за обзавеждане на жилищно помещение - едностайно, двустайно и т.н., на дадено учреждение или служба.  

Неговото архитектурно и конструктивно решение е съобразено с основното предназначение на обектите за обзавеждане, с извършващите се в тях битови, административни и други процеси.

Окачествяване на мебелите

Качеството на мебелите се определя от качеството на използваните суровини и материали, от механичната обработка и съединяването на детайлите и на елементите в мебел и тяхната допълнителна обработка, от притежаваните естетични показатели, комфортност, надеждност, дълговечност и др.


За оценка на качеството на мебелите се използват резултатите от органолептичното и от лабораторното определяне на показателите, нормирани в съответните стандарти и  технически документи.


При органолептичната оценка се обръща внимание на такива недостатъци, като изкривяване на отделни детайли или плоскости, кожуси (разлепване,) хирши - избиване на лепилото след полиране, напукване на лицевия фурнир и на лаковия филм, дръпване на лаковия филм, неравна повърхност, посивяване, помътняване и загубване на гланца от неподходяща комбинация между използваните масла и пемза, фуги по фурнира, побеляване на лаковия филм при повишаване на относителната влажност на околната среда и др. Освен това се проверяват размерите на мебелите, състоянието на обкова, функционирането на подвижните детайли и елементи и тяхното пасване към съседните плоскости, комбинирането и подреждането на използвания фурнир по текстура и цвят, състоянието на ръбовете и на ъглите, стабилността и др. От физико-механичните показатели, които се определят лабораторно, по-голямо значение имат изпитванията за установяване якостта на конструкцията и дълготрайността (формоустойчивостта) на тапицираните мебели, водоустойчивостта на използваните покрития и съществуващата адхезия между тях и повърхността, върху която са нанесени, твърдостта на филма и др.


Всички тези и други недостатъци и показатели са нормирани в съответните нормативни  документи, съгласно които мебелите се окачествяват в едно качество.


Маркировка, опаковка, съхраняване и транспортиране на мебелите (Маркировка. Върху всяка опаковка се поставя етикет или печат от неизтриваемо мастило със следните данни: наименование на производителя, номер и наименование на единичното изделие или на комплектуващата единица, маса бруто, брой на мебелите в една  комплектуваща единица, вид на съответната мебел, брой на касите в една комплектуваща единица, посока на въртене на вратите (ляво или дясно, горно или долно), цвят и дървесен вид на фурнира (байцвай или натурален), скица на съответната мебел, БДС и знаци "Внимание, чупливо!", "Пази от влага!" и др.

Опаковка

При опаковане на неразглобените и на разглобените мебели се използват различни материали - дървени плътни или решетъчни каси, кашони, текстилни калъфи, обвивки от вълнообразен картон, полиетиленово или друг вид фолио и хартия. Към всички тези материали се предявяват определени изисквания за влажност - максимум 20 %, конструкция, размери, начин на свързване на отделните детайли, брой и място на превързване на кашоните и др. При опаковане на неразглобени мебели на уязвимите места - ръбове, ъгли и др., се поставят подходящи уплътняващи материали, а вратите и чекмеджетата се заключват, като всички ключове се прикрепват към елемент от изделието или се поставят в едно от чекмеджетата, чийто ключ се прикрепва към гърба на мебела. При опаковането на  столове краката, седалките и облегалките се обвиват с подходяща хартия. Лицевите части на тапицираните мебели се изолират с цел предотвратяване на триенето им със съседни предмети. С подходящ материал се изолират и отделните плоскости на мебелите при опаковането им в кашони и транспортирането им в разглобено състояние. При използването на решетъчни каси снемащият се обков и дребноразмерните демонтиращи се елементи се опаковат в подходяща, добре затворена опаковка.

Съхраняване
 
Мебелите се съхраняват в закрити и сухи помещения. Подреждането им  трябва да бъде на разстояние не по-малко от 1 гпт от нагревателните уреди и да  осигурява свободен достъп до тях. То трябва да осигурява и предпазването им от различни повреди и безопасно изпълнение на складовите работи. Не се допуска деформиране на  опаковките при подреждането им една върху друга, както и разтварянето им по време на складовите и на товарноразтоварните работи. При положение че мебелите са транспортирани в сглобено и в неопаковано състояние, при съхраняването им задължително се покриват с цел предпазване от прах. Допуска се съхраняване на мебелите един върху друг, съобразено с тяхната маса, асортимент и условия за безопасност.

Транспортиране

Транспортирането на мебелите се извършва с всякакъв вид закрити  превозни средства, като се вземат мерки за тяхното уплътняване и укрепване. Допуска се подреждането на опакованите мебели на два и повече реда с тясната страна на касата по посока на движението. При морския безконтей-нерен транспорт  пакетите задължително се обвиват с влагозащитни материали. При използването на специализирани транспортни средства се допуска превозване на мебелите без опаковка, като се осигурят условия за предпазването им от повреда.


ХАРТИИ,КАРТОНИ И ИЗДЕЛИЯ ОТ ТЯХ

Хартиите са листов материал с маса до 0,250 кд/гп2, образуван предимно от преплетени и съединени помежду си целулозни влакна, предварително обработени по механичен и  химичен начин. Картоните се отличават от хартиите с по-голямата си дебелина и маса на квадратен метър - над 0,250 кд.Основните суровини, които се използват при производството на хартии и картони, са  целулоза, получена чрез съответна механична и химична преработка на растителни суровини с цел да се отдели по-голямата част от невлакнестия материал; дървесинна маса, получена чрез механично раздробяване на дървесината или чрез нейната топлинна обработка и дефибриране в присъствието на химични реагенти (химична дървесинна маса), макулатура - хартиени отпадъци и употребявана хартия; пълнители (каолин, гипс, окиси, карбонати), които придават на хартията по-голяма гладкост, плътност, белота и др.; проклейващи импрегниращи вещества (туткал, нишесте, парафин, колофон, меламинови и др. смоли), използвани за подобряване гладкостта на хартията и нейната влагоустойчивост, за повишаване непропускливостта й за вода и др.; бои - за оцветяване, и т.н. Всички тези суровини и помощни материали се смесват в определено съотношение, след което се смилат и формуват на специална машина във вид на лист. За подобряване на външния вид, на някои физико-механични характеристики, печатни и други свойства хартиите и картоните се подлагат на допълнителна обработка и облагородяване.

Видове хартии и картони

Произвежданите у нас хартии и картони се разделят на следните по-важни групи: Хартия за писане, машинопис, чертане и рисуване. Както показва наименованието на групата, тук се отнасят: хартия за писане, използвана за белова, бланки, отчетна документация и др., хартия за чертане (паус), предназначена за копиране и изработване  на графики, чертежи и други, с маса до 0,040 кд/т2, и рисувателна хартия, изработена от чиста целулоза, с висока степен на проклейване.


Хартия за печат - предназначена е за печатане на издателска и изобразителна продукция - вестници, списания, книги, плакати, картини и др. В зависимост от притежаваните свойства и предназначение се разделя на хартия за висок печат, хартия за дълбок печат, офсетова хартия, хартия за литопечат и хартия за вестници.

Хартия за обвиване и опаковане. Тук се отнасят хартията за обвиване с общо  предназначение без специална обработка и покритие, парафинираната хартия, непропусклива за вода, мазнини и газове, получена чрез едностранно или двустранно нанасяне на парафинов слой, супериорът - едностранно сатенирана здрава хартия, изработена от целулоза, дървесина и хартиени отпадъци, растителният пергамент с маса от 0,035 до 0,070 кд/ т2, употребяван за опаковане на стоки, които изискват влагоустойчива и масленонепроницаема опаковка, пергаминът  (полупергаментът) -тънка полупрозрачна хартия с маса от 0,020 до 0,035 кд/т2, предназначена за опаковане предимно на хранителни продукти, и хартията, покрита с пластмасово фолио, непропусклива за вода и за мазнини.


Хартия попиваща. Към тази група спадат попивателната и филтърната хартия и санитарно-хигиенните хартии - салфетки, носни кърпички, целулозна вата и др. Получават се от целулозна маса, без прибавка на пълнители и проклейващи вещества. Към групата на други видове хартии се отнасят /тези със специално предназначение -  хартията за документи (облигации, чекове, парични знаци), хартията за цигари, електроизолационната хартия и др.


Хартия от синтетични влакна. Изработва се на основата на поликапроамид, полиакрилнитрил, полиетилентерефталат и други полиолефини. Характеризира се с устойчивост на агресивни среди, висока механична якост и добри електроизолационни свойства, с ниска степен на деформация, биологична устойчивост и др.


Картон. Картонът е еднопластов или многопластов материал, използван за опаковане, при производство на папки, корици на книги, детайли за текстилната, обувната и други отрасли на промишлеността, както и на много други места. В зависимост от притежаваните свойства, предназначение и други носи различни наименования -картонза чертане (кадастрон), картон бристол, картон строителен, картон вълнообразен (велпапе) - дву, три или петпластов, и т.н.

Изделия от хартия и картон

Към изделията от хартия и картон спадат следните по-важни книжарски стоки:Тетрадки. Тетрадките за учащи се (за писане, смятане, нотно пеене и др.) се произвеждат в следните размери в тт: 148/208, 168/204, 205/289, 143/202 и 172/242, с бели, линирани или карирани листове, със или без вертикална линия и брой на листовете до 100. В  
зависимост от формата и обема на тетрадките подвързията им може да бъде твърда или мека, изработена от картон супериор, бристол или от друга хартия, подходяща за направа на корици.

Блокове за рисуване

Предназначени са за рисуване с акварелни бои, туш, креда, въглен и др. Произвеждат се с твърди или меки корици в четири типоразмера на листовете, с които са окомплектувани - 170/238, 200/285, 230/320 и 238/340 тт.
Албуми. Албумите се произвеждат в различно изпълнение в зависимост от тяхното предназначение - за фотоснимки, стихове, скици, грамофонни плочи, марки (класьори) с 4 до 8 "джоба" на всяка страница и др.

Пликове за писмовни пратки

Изработват се в различен формат от плакатна хартия, от хартия за писане или за печат. Биват с таксов или без таксов знак, за обикновена или въздушна поща, със или без илюстрация.

Изделия от картон

Към тази група спадат различните корици за преписки, меките папки с машинка, изработени от обикновен, гланцов или друг вид картон, папките класьори с размери 290/330 или 170/290 тт и височина на машинката 40 или 80 тт и др.

Печатни стоки

Печатните стрки включват счетоводните и други видове бланки и формуляри, различните по формат и изпълнение календари, настолни блокове и други.

 Санитарно-хигиенни стоки

Тук спадат тоалетната хартия, книжните салфетки, покривките за маса, книжните детски пелени и други. Тапети на хартиена основа.  Предназначени са за вътрешно покритие на стени в помещения с относителна влажност на въздуха до 70 %. Според релефа на повърхността се разделят  на гладки и релефни, а по отношение на устойчивостта им на измиване с вода - устойчиви на влажно избърсване (~), устойчиви на измиване с вода (=) и високоустойчиви на измиване (=). По метод на печатане и производство биват тапети лепилен печат - "Л", получени чрез многоцветно напечатване на определен десен върху грундирана хартиена основа, тапети преге печат - двуцветни "Р" или многоцветни "МР", произвеждани чрез каширане на два слоя хартия с едновременно печатане и придаване на релеф чрез преговане, тапети флексопечат - гладки "Ф" или гофрирани - "ФГ", получени чрез многоцветен флексопечат и нанасяне на водоустойчиво покритие, тапети велурени - "В" или "ХВ", получени чрез частично или пълно електростатично нанасяне на млени или нарязани синтетични влакна върху промазана с  паста, тапети текстилни - "Т", произведени чрез слепване на хартия и текстилен материал, тапети дълбок печат - гладки "Д" или гофрирани "ДГ", получени чрез многоцветен дълбок печат и едновременно нанасяне на водоустойчиво покритие, и тапети поливинилхлоридни разпенени -"X", получени чрез промазване на хартия с PVC паста и декоративно оформяне чрез разпенване, преговане и печатане. В търговската мрежа най-често постъпват навити на ролки с широчина 530 ± 3 тт и дължина 10 050 + 20 тт с изключение на текстилните тапети, които се произвеждат с широчина 500, 530, 650, 750 и 900 ± 3 тт и дължина 6000, 8500 и 10 050 ±20 тт.

Оценка на качеството. Опаковка, маркировка, съхраняване и транспортиране на хартия и картон

При оценка на качеството на различните видове хартии и картони се обръща внимание на  състоянието на опаковката и на чистотата на обрязване при форматната хартия. Отчитат се и срещащите се недостатъци като: гънки, неравномерна дебелина или цвят, вълнообразност, замърсеност, двулицие, скъсани места (дупки), скубане (отделяне на влакна от повърхността на хартията), петна от различен произход, прашене - при недобро свързване на пълнителите, и други. Определят се и посочените в съответните нормативни документи физико-механични и химични характеристики като здравина на скъсване в сухо и в мокро състояние, степен на проклейване, удължение при опън, маса на квадратен метър, въздухопроницаемост,. маслопроницаемост, състав и други. Опаковането на хартията и на картона е в зависимост от техния вид, формат и размери - в пликове, плик-пакети, във вид на рула и други.


Маркировката съдържа данни за вида, размерите и броя на листовете в една опаковка, за масата на хартията за 1 т2, предприятието производител, марката, качеството, датата на производство, номера на партидата, печата на ОТКК и БДС, на който отговаря съответната хартия или картон.


Съхраняването се извършва в сухи и чисти складови помещения при гаранционен срок от 18 до 24 месеца.
Транспортирането на хартията и на картона се извършва с всякакъв вид закрити и чисти транспортни средства при спазване на условията за съхраняване.

източник moi-dom.net

Категория Категория: За любопитните

Категория Тагове: дървесина, изделия от дървесина,

1 Коментара

bravo :(

Добави коментар

друга картинка

antibot

DB 0.030874013900757s
Партньори: Svatbata.bg Метални Керемиди