Мисия Моят ДомМисия Моят Дом Да Знаеш КакДа Знаеш Как Идейно.comИдейно.com


Мисия Моят Дом

Различните монтажи

12
гласа
Предполагам, на повечето колеги се е случвало да уловят по някой шаран, хващан преди това от друг колега. Ако монтажите са били сейфти (безопасни) всичко е наред и дори може и да не се разбере, че на рибата това не
Различните монтажи-1 Различните монтажи-2 Различните монтажи-3 Различните монтажи-4 Различните монтажи-5

Какви монтажи познаваме и знаем ли да ги използваме?
Казвайки монтажи, визирам начина, по който се прикрепя тежестта към линията. Знаем, че освен функцията тежест за замятане, утежнението на линията изпълнява и друга, която е различна при различните начини на монтиране. В такъв случай обаче те са две противоположности – фиксиране на повода с куката и позволяване на неговото свободно движение. Така е и при полуфиксираният монтаж, който по-скоро е фиксиран, отколкото свободен, но така е прието да се нарича.
Последните 10-ина години монтажите стават все по-сложни и по-сложни, като при изобретяването им се изхожда от две основни максими – 100% закачане на рибата и 100% безопасност за нея, ако скъса линията. Две максими, който се взаимоизключват в живота, но в риболова на шаран трябва да се комбинират. Така се раждат и купищата различни видове куки, връзванията на самите тях, начините на прикрепяне на тежестта към линията, различните видовете тежести, противоуплитащи тръби, шлаухи, ледкорове, беклидове и пр. и пр. – луд да станеш!
Все повече и повече риболовци се ориентират към риболова на шаран. Причини много – за всекиго индивидуални. Но една е основната – очарованието на тази риба.
Колкото повече риболовци има по нашите водоеми, толкова и „натискът” върху тях е по-голям и рибата става толкова по-предпазлива и наплашена. Далеч бе времето, когато в България се ловеше шаран на чепарета на дъно (или поне на мен ми се иска да е така). Мнозина от „ловците на шарани” се преориентират бързо в новите техники и се стремят да измислят все по и по-ефикасни начини за преследване на „трофейния”.
Монтажите стават все по-важни за крайния успех, но трябва да знаем кога, как и кой монтаж да използваме. Всеки монтаж според ситуацията! С точния монтаж и подходяща стръв, предложени на добро място, вие имате много по-голям шанс да хванете „трофейния” и да поставите свой личен рекорд.

Хеликоптер монтаж
Хеликоптер монтажа е заимстван от сърф риболова. Както знаете при сърф риболов от брега на морето се гонят дистанции над 150 метра. За да бъде монтажът годен за риболов заметнат на такава дистанция, той трябва да е максимално осигурен срещу уплитане. Има разни „държачи за стръвта”, но най-ефективен се оказва монтажа с един повод. Куката със стръвта се върти около оста (основното влакно), монтирана така, че през свободното ухо на вирбела на повода да минава основната линия.
При употребата на PVA продукти заедно с този монтаж е най-добре да се спрем на „стрингер” метода. Какво е стрингер ли? Наименованието идва от дългата игла, употребявана за нанизването на няколко топчета едновременно на PVA конец. Така прикачени, топчетата за захранката към монтажа оказват най-малко влияние за далекобойността и оплитането му.
 
Полуфиксиран монтаж (bolt rig)
Може би именно точно от болт риг-а тръгва всичко. Той е фундаментът при монтажите, като еднакво добре самозасича рибата и се грижи за нейната безопасност в закачки, ако успее да скъса основната линия.
Основният проблем, който трябва да преодолее всеки монтаж, е изплюването на стръвта от шарана, без каквато и да е индикация за кълване и последствия (закачане) за него. С днешните меки поводи, чиято употреба пък е продиктувана от леката и естествена презентация на стръвта, изплюването е фасулска работа дори и за малки (с малки усти) и неопитни шарани.
При полуфиксирания монтаж тежестта перфектно изпълнява функцията за самозасичане. Когато шаранът поеме стръвта и усети „проблем”, той се паникьосва и се опитва да избяга, плюейки стръвта. Точно когато реши да бяга, голямата тежест оказва натиск върху куката и я забива здраво в долната му устна, а последващият рън и опъна от аванса довършват засичането на рибата. И тогава за нас остава по-лесната работа – да извадим рибата.
Защо обаче го наричаме полуфиксиран?! Ами защото тежестта може да падне, без да наруши целостта на основната линия. Когато рибата се опитва да си спаси кожата и се муши из всевъзможни треви, водорасли и камънаци, висящата тежест е единственото нещо, което може да се закачи или оплете. И ако тя е фискирана, т.е. не може да се откачи, обикновено рибата успява да се откачи от куката, като разкъса устата си или пък скъса линията. В случая, по-лошото е, когато скъса линията, устата ? ще зарасне, но ако не успее да се откачи от куката, а линията е здрава, добре оплетената рибата остава „затворник” на този монтаж и резултатът често е трагичен от този плен.
За да се избегне този проблем, се ползват болт клипсове и конуси. В клипса се мушка вирбела на тежестта и се „затваря” отгоре с конуса. И когато шаранът закачи тежестта някъде, под неговия напън тежестта избутва конуса и линията се освобождава. Ще изгубите тежест?! Нима това е важното в случая?! В случая за предпочитане е загубата, пред това да увредим или дори да убием шарана. Трябва да се грижим за популацията и живота на рибите, а не за един изгубен лев.
 
Подвижен монтаж (running rig)
Един от спорните монтажи е именно подвижният монтаж. При него самозасичането е мираж. Всичко е за сметка на чувствителността на линията и безопасността на шарана, която в случаят е не сто, а 1000%.
Много подходящ вариант е в студените месеци, когато рибата не е толкова активна и шаранът кълве плахо и много предпазливо. Когато линията е подвижна и най-малкото подръпване се предава по нея и сигнализаторът издава този „нежен” и желан звук за всеки шаранджия (особено в студените дни). Ефектът е още по-силен и при употребата на плетено влакно. Чувствителност на макс!
 
In-Line монтаж
Това е най-популярният и предпочитан монтаж от всички шаранджии. Той включва предимствата на всички други монтажи от гледна точка на самозасичане на рибата и нейната безопасност. Инлайн монтажа е най-лесния за направа и употреба в шаранджийския арсенал, и вероятно за това е и най-популярния.
Това е, може би, универсалният монтаж. Подходящ е за повечето от условията, които предлага водното дъно. Предоставя самозасичане почти на 100%. Малки минуси, които могат лесно да се отстранят с малко \"тунинг\" по готовия монтаж, са: склонност към оплитане на повода при замятане и лесното търкаляне, когато е подаден на склон.
Оплитането на повода се предотвратява с поставяне на парченце шлаух върху повода и халката на вирбела, за която е вързан или ако привържете повода с PVA конец за противоуплитащия шлаух. Търкалянето по склоновете може да се избегне със специфични сплеснати форми на тежестта.
Монтажът е подходящ за повечето типове дъно. За твърдо дъно е подходящ в каквато и да е комбинация от противоуплитащ шлаух или тръбичка и форма на тежестта. Твърдата тръбичка е незаменима, когато трябва да подаваме стръвта на каменисто дъно. Много често тогава тежестта попада между камъните и при вадене се губи целия монтаж Тръбичката не позволява на тежестта да пропадне между камъните. За твърдо, но неравно дъно мекият шлаух е незаменим. Шлаухът приляга по дънните неравности и остава незабележим за шарана. За тинесто дъно подходящ е всеки инлайн монтаж, стига той да е с плоска тежест, която по-трудно пропада в тинята.
Но може би всички негови предимства могат реално да се усетят, когато се лови шаран в затревени участъци или такива с много закачки. Самият начин на преминаване през центъра на тежестта предполага никакви стърчащи встрани от основната линия неща, които имат шанс за закачане или оплитане.
В допълнение инлайн монтажът е много удобен за захранване с PVA продукти - с него почти не се нарушава аеродинамичността на целия монтаж. Хубаво е този монтаж да има флайнг беклид зад шлауха или върху него, но в края му. Тези беклидове прилепят края на шлауха плътно до дъното. Така се избягват, части, пълни с въздух, да стърчат неестествено. Самозасичането при този монтаж става благодарение на tulip beads, които стоят в долната част на тежестта и в тях се „заглавя” вирбела на повода с куката.
Ако по-лесно се сменяха различните видове и грамажи тежести при този монтаж, със сигурност едва ли бих ползвал друг.
 
Има разбира се и още монтажи, но те са вариации на тези четири основни форми. Разликите идват от различните материали за направата им, от начина на свързване помежду им и от разликата в монтажа на стръвта.
Монтажите могат да се употребяват с твърди тръбички, с мек шлаух, с ледкор или чисти. Тази част от монтажите предпазва последния метър от нараняване. Защото закачена веднъж, именно това е участъкът, който рибата претрива през разни препятствия. Освен линията, този участък пази и тялото на шарана от порезни наранявания, нанесени от влакното, като това често става при употребата на плетени влакна.
Най-често употребяван е шлаухът. Кафяв, зелен или черен – всичко е според това, какво е дъното на водоема. Обикновено се употребяват от 30 до 60 сантиметра. Тръбичката се ползва при каменисто или затревено дъно.
И тръбичката и шлаухът могат да се употребяват в комбинация с ледкор. Ледкорът е плетена обвивка с оловна сърцевина. Тя, освен здравината, която дава на линията, позволява целия монтаж да прилегне плътно по дъното и да не притеснява мнителните риби.
Дължината на ледкора варира от 60 см до 1 метър, в редки случаи може и повече – въпрос на личен избор. Логично е, че при неговата употреба не е необходимо да се слага флайнг беклид зад монтажа, защото той си е достатъчно тежък и сам, но при избор на тръбичка или шлаух, тежестта е почти задължителна.
Ледкора се връзва по-малко по-специфичен начин, отколкото всички други влакна и поводи.
Ето го и как става стъпка по стъпка:
1. Взимате края на ледкора, без да го режете все още от ролката.
2. Леко забелвате сърцевината чрез издърпване на плетената обвивка надолу в посока ролката. Става лесно!
3. Отрязвате с ножичка парчето олово - обикновено около 5 до 10 сантиметра.
4. Издърпвате вече обелената оплетка напред и промушвате с иглата оплетката малко над отрязаната сърцевина. Иглата за ледкор е като тази за топчетата, само че в пъти по-тънка от нея.
5. След което изкарвате иглата горе-долу около средата на празната част.
6. Захващате с клипса на иглата стърчащия край и вмъквате навътре по обратния път. Тук е и момента, ако искаме да поставим вирбел в ухото на ледкора, да го нанижем.
7. Трябва да се получи подобно уше, което се фиксира с моментно лепило за по-голяма здравина. Така направен ледкора никога няма да се развърже, защото при опън, оплетките се притискат една в друга и не позволяват на крайчеца да се извади.

източник carpbg.com

Категория Категория: Лов и риболов

Категория Тагове: риболов, монтаж, такъми, bolt rig, косъм,

0 Коментара

Добави коментар

друга картинка

antibot

DB 0.027498006820679s
Партньори: Svatbata.bg Метални Керемиди