Правилно ли работите с чук?
И днес чукът се състои от тежаща глава, фиксирана към дълга дръжка, с която се замахва, за да се осъществи удар на малка площ.
Главата на чука обикновено е изработена от стомана, която е допълнително термично обработена за твърдост, а дръжката е от дърво или пластмаса.
Чукът е прост инструмент, предназначен за ръчно забиване на пирони, шпилки и други скрепителни елементи в по-меки материали, най-често дърво.
Да знаеш как да боравиш с инструментите е основно умение, което всеки трябва да има. И ако първобитните хора не са могли да обяснят защо чукът работи, то днес развитието на физиката като наука разкрива как човек се е научил да го използва все по-ефективно в ежедневната си работата.
Чукът е прост усилвател на сила, който работи чрез преобразуване на механичната работа в кинетична енергия и обратно.
Нека забием един пирон. Проста работа, но я тя може да бъде свършена по различни начини. За неквалифицираните чукане означава просто да удряш нещо, докато не свършиш работата. Нека направим и крачка напред.
Правило номер едно.
Когато имате нужда от по-голям контрол над чука, като когато започвате да забивате пирон, стиснете чука по-близо до главата. Когато имате нужда от повече сила, хванете чука близо до края на дръжката.
Поставете пирона там, където искате да го забиете, и го задръжте между палеца и показалеца. Поставете пръстите си в горната част на пирона.
Ако държите пирона близо до мястото на забиване, ако не уцелите главата му при удара, най-вероятно ще уцелите пръстите. Усещането не е приятно и е доста болезнено.
Хванете чука близо до средата на дръжката. Почукайте леко пирона, докато потъне в дървото достатъчно, за да може да стои сам.
При първоначалното забиване на пирона движението е от китката на ръката.
След това следва същинското забиване на пирона. Хванете чука в края на дръжката и удряйте. Сега движението е от лакътя. За да не се изкривява пирона е важно в момента на удара, оста на дръжката на чука и пирона да образуват ъгъл от 90 градуса.
За да постигнете точен удар всеки път, фокусирайте се върху главата на пирона, а не върху чука.
Оставете тежестта на чука да свърши по-голямата част от работата. Не е нужно да използвате цялата сила в тялото си, когато чукате. Това ще доведе само до напразно изразходване на енергия и изкривени пирони. Теглото на главата на чука плюс равномерното движение на ръката осигурява достатъчно сила, за да забиете пирона.
И така, при работа с чук за максимален контрол - движението е от китката, а за максимална мощност – движението на ръката е от лакътя.
Но както за забиването на пироните си има правила, така има за изваждането им.
Пъхнете обратната страна на чука под главата на пирона и дърпайте назад. За да не изкривите пирона, спрете по средата на ваденето и подложете под чука дъсчица и след това продължете с ваденето.
Лесно е – лост от първи род, нали си спомняте.
Ето и няколко практични съвета:
Ако забивате т.н. джамджийски пирончета, които са твърде малки, за да се държат между палеца и показалеца, вземете парче тънък картон или дебела хартия и прокарайте пирончето през него. Вместо да държите пирончето, държите картона.
Ако дървесината, в която забивате пирона е много твърда, добре е преди да забиете пирона, да направите пилотен отвор и в него да забиете пирона. Така се предотвратява и разцепването на дъската.
И за да се предотвратят нежелани последствия от чукането – не използвайте чук с разхлабена дръжка, защото главата му ще хвръкне и не е ясно къде ще спре.
И най-важното – за всяка работа си има чук. Работете с правилния чук.