Пробиване на дърво и метал

Свредла за пробиване на дърво

Да започнем със свредлата само за дърво.
Когато кажем свредло за пробиване всеки си представя нещо такова. Това е обикновено свредло с цилиндрична опашка за пробиване на метал и дърво.
Но нека бъдем по-прецизни и да пренесем познанието за средлата на по-високо ниво, като ги разграничим по материала, който ще пробиваме.

Дървото е сравнително мек материал и се пробива с няколко вида свредла в зависимост от диаметъра на отвора, който бихме искали да постигнем.
За отвори до 10 мм се използват стандартни свредла за дърво. Това, по което ще ги познаете е острия връх, който се забива в дървото и така улеснява центрирането на желаното място на  свредлото и то не се приплъзва по материала.

За отворите в дърво свредлата са със стандартно захващане и цилиндрична опашка.
При поставянето на свредлото в патронника на винтоверта или бормашината трябва да внимавате то да бъде центрирано между трите рамена на накрайника.
В противен  случай, ако  е поставено накриво може да се нараните.
Пробива се в фиксиран детайл на не много висока скорост. При пробиване на много бавна скорост няма да постигнете чист отвор. Дървесните влакна ще се разкъсат и ще стърчат на всички страни след излизането на свредлото.

За постигане на чист отвор пробивайте на по-бърза скорост. Така преди да се разкъсат, избутвани от свредлото, нишките ще бъдат срязани.
А най-чист отвор ще се получи, ако още при показването на върха на свредлото от обратната страна на дъската, спрете и продължите пробиването на отвора, но от другата страна, там където се е показал върха. 

Зенкер

Когато съединявавате два детайла с видим винт, е добре след пробиването на отвора със по-тънко от винта свредло, да направите легло за главата на винта, така че той да потъне в детайла и да не стърчи. Това се прави с т.н. зекер. 

Плоски свредла за дърво

За отвори с по-голям диаметър се използва плоско свредло. То също има остър връх за центриране и предназначено за пробиване на дълбоки отвори.

При работа с такъв вид свредло скоростта на машината трябва да е висока, тъй като обикновено отворът се пробива напречно на влакната на дървото.  Опашката на свредлото е шестостенна а не цилиндрична, за по-добро захващане в патронника на машината.

За да се предотврати разкъсването на влакната и отворът да стане красив и чист, спрете да дупчите когато върхът на свредлото се покаже,  обърнете детайла и довършете пробиването от обратната страна.

Със плоско свредло се правят и по-дълбоки отвори. Ограничение за дълбочината е дължината на свредлото, която обикновено  е 15 см, но ако ще дупчите по-дълбоки отвори, използвайте удължителите за тези свредла.

Пробиване с фрези

А още по-големи отвори в дърво се работи с т.н. фрези. С тях се режат главно листови материали като плочи ПДЧ или МДФ. 

За разлика от свредлата, фрезите режат по периферията на отвора, тъй като там е разположен режещият ръб. 
Първо със свредлото, разположено в центъра на приставката се пробива центриращ отвор и след това се продължава с пробиването. 
Самата форма на фрезата ограничава дълбочината на отвора. 
При пробиване на отвори в дърво, независимо със средло или друга приставка, е добре отвреме на време да се изважда свредлото или фрезата, за да се премахнат стърготините. Иначе ще изпращате димни сигнали.

Тези приставки можете да ги намерите комплект в различни размери и се използват също за пробиване на отвори за тръби  в гипскартон.
Машината, която е достатъчна тук е винтоверт, по-добре акумулаторен, тъй като с него се работи по-удобно и не се уплитат кабели по време на работа.
Често в приставката остава т.н. ядка, която трябва да се извади преди да режете отново, за да не се чудите защо не реже фрезата.

Пробиване на метал

Често се налага да се правят отвори в различни метали и това също си има своите тънкости. 
Използват се стандартните свредла за метал с диаметър от 1 до 13 мм. Те са изработени обикновено от високоскоростна стомана, която е изключително твърд материал.

Свредлата за метал са с остър връх и обикновено са с  цилиндрична опашка. Това, което трябва да знаете при пробиване на метал е, че свредлото трябва да прави хубава стружка и да реже метала. Иначе главно търкате на едно място.
И за да няма латино танци около мястото за пробиване, използвайте център.

Тъй като металът е сравнително твърд материал и свредлото трудно зацепва в него, трябва с център да се отбележи мястото за пробиване. Всъщност центърът представлява цилиндрично парче стомана с остър връх.

Така свредлото се центрира и не приплъзва или танцува по повърхността и отворът ще бъде пробит на точното място, а малко в  ляво.
Когато свредлото е добре заточено по време на пробиването се отделят стружки от пробивания метал.
По правило, колкото по-твърд е материалът, толкова по-бавна е скоростта на пробиване.

Ако се получават хубави дълги стружки, това означава че свредлото е остро и скоростта на въртене е правилната.
Ако не се получават стружки и пробиването е трудно, това означава, че винкелът най-вероятно е пернишки. Но може и свредлото да не е достатъчно остро.