Нивелираща система за плочки
През последните години много актуални станаха така наречените Нивелиращи системи за плочки. И това е така, защото с тяхната помощ всеки става майстор фаянсаджия. Плочките се подреждат равно, право, няма стърчащи краища, направо красота! Има всякакви системи, но преди малко тука в Ташев - Галвинг видях една на Руби. Състои се от дистанционер и нивелираща капачка. Поставяш дистанционера, завърташ отгоре полусферичната капачка и готово. Туйто!
Аз имам една теория, че паркети, килими и домашен любимец, независимо какъв, не са добра комбинация. Защо ли?
Защото само като видя котаракът как дрифти, когато е в някое от еуфоричните си състояния, не ми се мисли какво ще стане с току що изцикления паркет.
Затова ето моята история с подмяната на паркета с плочи - и в кухнята, и в дневната и в коридорите.
Първо трябваше да махнем стария дъбов паркет. Голям зор докато го разковем. Добре, че поне отдолу нямаше стария изолационен материал, наречен сгурия.
Съседът и той помогна. Отърва ме от чувалите със стария паркет - на вилата щял да си ги гори в печката през зимата.
Колко ще се стопли, като паркетините изгарят ей така докато ги сложиш - фуп и ги няма.
Та след като почистихме, гледам доволен, че няма да правя замазка, щото има. Все пак кооперацията е по-нова. Пуснах за всеки случай едно топче, да проверя как е нивелацията, а то направо се засили по наклона.
Радостта ми беше кратка. Наложи се да направим коригираща замазка, но накрая всичко стана идеално.
Нали знаете, че има два вида замазки - едната е нивелирана, другата е само равна. Ето например в банята, замазката трябва да е равна, но с наклон към сифона. Не после с лепило на кюфтета да правиш наклона на плочките.
И дойде време за плочките. Ето тук пак опряхме до Боби. Без нивелираща система вика, няма да стане. И аз му вярвам. Айде пак в Ташев Галвинг.
Направо отивам да взема една кутия, която е комплект, но преди това да подсигурим основните материали и инструменти - мистрии, маламашки, машини за рязане на плочки и естествено подходящо лепило. Нали знаете от това какви са плочките, каква е основата и къде ще ги лепите зависи и големината за зъбите на маламашките. Колкото по-критична е основата толкова по-специализирано лепило. Колкото по-големи плочките, толкова по-голям гребен на маламашката. А за най-голямоформатните плочи с размери дори 1,5 на 3 метра си има отделни правила и техника на работа. Тях сме показвали в Мисия Моят Дом, но сега ще работим с най-често използваните размери плочки 33на33, 25 на 40, 15 на 60, 30 на60. Малко се увлякох с приказките, да не забравям за какво съм дошъл. Отивам да пазарувам.
Човек като си подготви добре основата, като се подсигури с правилните инструменти, като има и нивелираща система, казвам ви, лепенето на плочките става песен.
Ако не си изравнил основата, като започнеш да лепиш, все нещо не се получава като хората.
Тук подложиш едно малко кюфте лепило, там подложиш едно по-голямо и плочката като я натиснеш - тя танцува и се мести, все едно е жива. Казвам ви го от опит. Вие какво си мислите, и аз съм минал по този път. Ту се повдига от единия край, ту от другия.
Затова аз вече плочки на неравна основа не лепя. Сега поне има всякакви замазки - каквото дебелина ти трябва - такава. Преди какво беше? По-тънка замазка от 4-5 см не може. Затова и майсторите предпочитаха кюфтетата. Кой ще ти прави 5 см замазка - то хамалогия - пясъци, цимент, вода, бъркаш.
Сега вече няма такова нещо. Правиш си замазчицата, изравняваш си основата и лепиш на гребен. Вече има готови замазки за всякакви дебелини. Някои саморазливни, други не. Когато е равно и на гребен, плочката си прави вакуум. като я приплъзнеш, леко чукнеш тук там с гумения чук и си готов.
Като сложиш първата плочка - добре. Добре от една страна, че е първата и вече си започнал. Щом си започнал - ще го свършиш. От друга като е само една - няма с какво да я равняваш.
То майсторлъка идва с другите плочки, защото трябва да се изравнят и нивелират - да няма стърчащи ръбчета.
Спомням си една позната, след ремонта на банята, ми се оплакваше от майстора. Хубаво вика, нямало работа за електриджии, та се хванал да лепи плочки.
Обаче, като направиш ей така по плочките, пръстчето не трябва никъде да се спира. Не може да има стърчащи ръбове. Той сигурно нивелир въобще не е слагал?
То е ясно, за да стане като хората, плочките трябва да се нивелират. Както се казва то тая работа с плочките трябва да се пипа. Сигурно затова някои майстори лепят без ръкавици. За да усещат ръбчетата.
Ако не нивелирате плочките една към друга, щръкват едни ръбчета. Като ходиш се спъваш. А после проблемът ,е че като стегне лепилото край - оправяне няма.
Другият начин за нивелиране на плочките, е да използвате нивелираща система. Така ще се справят дори и хоме геймърите.
То пък чак система - ей на - един дистанционер и капачка. Инструменти не ти трябват. Сферичната капачка се навива на ръка.
Дистанционерът, който е като винт се слага под плочките, а капачката се завърта и пристяга краищата им, за да останат в една равнина и да не стърчат всеки на собствено мнение.
След като лепилото стегне, обикновено след 24 часа, всичко си остава на мястото.
Има различни нивелиращи системи, някои съм ги показвал в предаването. Имам чувството, че производителите на такива системи изобретяват различни начини, за да отговорят на различните кривини на плочките и да предотвратят грешките на тези, които ги лепят.
Те плочките едните са криви в средата. Особено ако са по-големи. Други са криви в края. Ако пък това го съчетаеш с майстор бивш електриджия, става “по-добре да си бях стоял със стария паркет”.
А тези огромните плочи 3х1 м, дето с една плоча половината стая е готова, ти трябва цялостно оборудване и без нивелираща система не става.
Правилата за лепене на плочки са ясни. Спазваш ли тези за равната основа, гребена, лепилото и маламашката успехът ти е гарантиран. Пък ако добавиш и една нивелираща система, накрая никой няма да разбере, че ти си си налепил плочките сам. Всички ще искат да ги свържеш с майстора.
И като изсъхне лепилото - остава само да махнеш капачките и частта от дистанционера над плочката. Става много лесно - лек удар с крак или с чук. Хоп - троп и готово. Викайте детето да помага. Шапките ги събираме за следващия път. Купуваме си само дистанционери.Те са с различна дебелина, в зависимост от широчината на фугата.
Това беше за плочките, дето ги лепих в дневната и кухнята. Малко подготовка, спазване на правилата, една нивелираща система и лепиш като майстор.
Хайде, захващайте се, че ей сега ще свърши сезона на ремонтите. Казвам ви го защото съседите по-лесно преживяват тропането и почукването през лятото.