Оберфреза

За стабилно водене на инструмента се монтира подвижния метален водач.

За прецизна работа с оберфрезата, дълбочината на потапяне на фрезера се нагласява предварително.
С потапяща се фреза можете  да започнете да фрезовате улей от края на плочата и да спрете в средата.

А когато улеят е по-дълбок, за да не се затормозява машината, фрезоването се прави на два етапа. Изрязва се първо с по-малка дълбочина, след това дълбочината на рязане се определя отново и се фрезова втори, или ако е необходимо трети път. Ако решите да фрезовате от раз дълбок улей, то електромоторът не само би прегрял, но би могъл и да изгори.

Ако искате да направите отвор или улей в средата на детайла,  позиционирайте машината на желаното място и потопете фрезера в дървото.

Регулирането на скоростта на въртене на фрезера е изключително важно. 
Тук е моментът да обърнем внимание на понятието обороти в минута, с което се характеризира всяка фреза.  
"Обороти в минута" е мярка за броя пълни обороти, които фрезерът прави за даден период от време. В случая – минута. Това не е мярка за скоростта, с която тялото и режещите му повърхности действително се движат. 

Както ви споменах в началото, всяка уважаваща себе си оберфреза  може да регулира скоростта на въртене на шпиндела, към който се фиксират фрезерите, обикновено варираща от около 8000 до 20 или 30 000 оборота в минута без натоварване.
Причината е, че не всички фрезери могат да работят безопасно или оптимално с една и съща скорост на машината. По-големите имат по-голяма маса и следователно потенциал за създаване на по-силна вибрация при по-висока скорост. 
Външният периметър на фрезер с по-голям диаметър се движи значително по-бързо в периферията си, отколкото бит с по-малък диаметър при една и съща скорост на оберфрезата.
За постигане на задоволителни резултати, гладък ръб и най-вече безопасна работа, с фрезери с по-голям диаметър се работи на по-бавна скорост.
Но по-бързото въртене на фрезера осигурява по-гладък ръб. 

Така че скоростта трябва да е подбрана правилно.
Но като добавим плавното задвижване на фрезера и електронното регулиране на скоростта, което осигурява поддържане на  избраната скорост, независимо от натоварването, фрезоването се превръща в истинско творчество. 
Освен скоростта  на въртене, важно за при работата с оберфрезата е и посоката на движение на  машината, спрямо обработвания детайл.

Когато обработвате външните страни на някакъв детайл, започнете с тази, с напречно разположение на влакната на дървесината. Така ако се отчупи парченце в ъгъла, което се случва често, ще имате възможността да го оправите при фрезоването на страната с успоредно разположени влакна. Когато работите по продължение на влакната, вероятността да се отчупи парче от обработвания детайл е много по-малка.

Или ако трябва да обобщим – работи се – напречно, надлъжно, напречно, надлъжно на влакната. 

И като говорим за посока, нека да разграничим и двете посоки на работа, когато машината е върху детайла. Т.е. вие ръчно управлявате нейното движение.
Машината се контролира по-лесно и рязането е по-ефективно, когато въртенето на фрезера и движението на машината са в различни посоки.

Затова при обработка на външни ръбове фрезата се движи обратно на часовниковата стрелка, а при обработка на вътрешен отвор – по посока на часовниковата стрелка.

Работата срещу посоката на въртене на бита, винаги е най-сигурният и препоръчителен подход, независимо от конкретната ситуацията. Понякога обаче дървесината, която обработвате може да има неравномерна структура и движението на фрезата обратно на движението на бита би довело до разкъсване на влакната, което прави повърхността грапава. 
За да се постигне гладка повърхност движението на фрезата трябва да се обърне по посока на въртенето на бита. При този начин на рязане  машината се контролира по-трудно и трябва да се работи с повишено внимание и добре фиксиран детайл, защото двете сили, от движението на бита и машината, се обединяват,  действат в една посока, а тя не е правилната. Усещането е сякаш детайлът иска да ви избяга.