Двукомпонентно бързо лепило

Наскоро бях в Египет. Място с много история и интересни монументи. Викам си трябва да си взема нещо за спомен от тук. На един скрит пазар, далече туристическите места намерих една ладийка на Озирис. Очите ми останаха в нея. Озирис е египетски бог, който според легендата бил насечен на 14 части от своя брат и частите били разпръснати по цялата земя. А съпругата му - богинята Изида издирила всички части от тялото му. Намазала ги с вълшебно  масло  и ги съединила. Много  интересно.
Та спазарих аз ладийката на добра цена, то без пазарлък там нищо не става, и доволен я сложих в куфара. Прибирам се вкъщи отварям куфара и какво да видя, ладийката ми на парчета!  Нали знаете на летището как товарят куфарите, нежно хвърляйки ги от 2 метра.
 Ах, Изидо, Изидо, как ще го съберем сега?
Тръгвам да търся тубичката със секундното лепило. Къде я сложих последния път? В тази кутия ли я прибрах, на рафта в килера ли я сложих?....Търсих я в шкафовете в банята, в дневната, в кухнята и накрая я намерих, незнайно защо в хладилника. Сетих се - някой беше казал, че така лепилото се запазвало  по-дълго. Ура.

Е да ама капачката се е спекла. 
Взимам  клещите, стискам, капачката се деформира, тубичката се смачква. Напъвам и хоп, най-накрая отвих капачката, да ама заедно с човчицата. 
Как да е. И така ще го намажа.

Взех ладйиката, леко леко стискам тубичката …. А ама то няма нищо тука?! 
И що ги правят тези хора тези тубички толкова малки, не можеш нито да го стиснеш, нито да го завъртиш. Ми то е ясно защо. Защото са предвидени за еднократна употреба - лепиш и хвърляш. Амо то нашата спестовност. Викаш си - ще го сложа в хладилника до следващото счупване на някоя играчка. Иначе ще трябва да се заредя с цял кашон, за да смогна. Пък те хич не са толкова евтини.
До тук резултатът е нулев. 
Попадали сте в такава ситуация, нали? Не си кривете душата и си признайте.
Моментните цианакрилатни лепила се втвърдяват под въздействие на съдържащата се във въздуха влага. Затова не са много трайни, след като веднъж ги отворим. Затова химиците са измисли двукомпонентно лепило. 

Да видим сега ще възкресим ли Озирис или ще трябва да викаме Изида.

Когато работите с двукомпонентното лепило на Soudal, първо напръсквате едната повърхност - само едната не и двете. Това е много важно. 

Нанасяте лепилото от тубичката върху втората част и пак можете да не бързате. Лепилото ще започне да се втвърдява едва когато се допре до напръсканата с активатора повърхност.

Когато решите, че сте готови да лепите, притискате двете части една към друга, задържате и готово.
Египтяните дали са имали бог на двукомпонентното лепило?

Ало… Е какво правя…Нищо. На работа съм. Да. Казвай. Да. Добре. 

Стенли, виж счупи ми се любимата чаша? Ще я залепиш ли, моля те.
Сама се счупи, нали? Какво пък ти  е толкова любимо на тази чаша? Ама, хайде, от мен да мине

Нали помните какво ви казах за лепилото на Soudal. Пръскате една повърхност. Лепилото нанасяте на другата.
В момента, в който двете части се допрат се задействат процесите на моментално втвърдяване на лепилото. 
Любимата чаша е готова.

Знам, че много хора си лепят магнитчета по хладилниците, за да им напомнят за местата където са били. И аз го правя. Да, но щом се появи нов магнит на вратата на хладилника, нашият наблюдателен котарак решава, че този нов магнит  не заслужава да е там, скача и 
ако магнитчето е от тези гипсовите - долу става на парчета. Аз затова винаги си купувам по две еднакви.

Е, ако разбира ако частите са от един същи магнит е лесно. Ако не - става като един магнит Франкенщайн. Може да е Франкенщайн, но е здраво залепен.