Как да изберем мазилка за нашата къща?
На пазара се предлагат множество мазилки с различни и често неразбираеми обяснения за техния състав. Голяма част от производителите насочват вниманието към състава на мазилката. Това води до объркване и неразбиране на това, какво точно е приложението на тези мазилки. Много често не най-скъпата и най-сложно звучаща мазилка е най-подходяща за Вашия обект.
Основният критерий, по който се избира мазилката, не е от какво е направена, а какво прави самата мазилка, подходяща ли е за типа сграда и за района, в който се намира тя?
При избор на подходяща за конкретен проект мазилка, трябва да се вземат предвид множество, понякога привидно незначителни, фактори.
Само един прост пример - Когато мазилката се полага върху топлоизолационна система с вата, то тя трябва да се отличава с висока паропропускливост, защото ватата е паропропусклив материал.
Ако мазилката се нанася върху изолационни системи, базирани на EPS или XPS, ограничения от този тип няма.
Местоположението на сградата оказва значително влияние върху избора на мазилка. Като жители на градовете, ние сме свикнали с тях и не ги възприемаме като места със сурови условия. Но от гледна точка на мазилките, обаче, градовете наистина са такива – голямото замърсяване на въздуха им влияе съществено, като нарушава естестическия им вид.
Не са рядкост фасадите, по които си личат мръсни петна или следи от стичаща се вода.
Затова Вебер препоръчва за замърсената градска среда да се избират мазилки, които лесно се самопочистват.
Това са акрилните и силиконовите мазилки. И веднага отговор на въпроса ЗАЩО?
Защото прахта и мръсотията не проникват в структурата им, не задържат замърсяванията и малките частици прах лесно се отмиват. В случай, че силиконовата мазилка се окаже незначително замърсена, тя лесно се почиства по естествен път от дъжда и вятъра и фасадата остава чиста. Това е възможно поради ниската им попиваемост, определяна от производителите като „способност за самопочистване“.
Но дори и мръсотията да не се отмива сама, много лесно е да почистите акрилни или силиконови мазилки дори механично, тъй като повърхността им е устойчива и на триене.
Ако живеете в центъра на София и майсторите ви предложат за фасадата минерална и силиконово-силикатна мазилка, не се съгласявайте, защото колкото и еко да звучи минералната мазилка е абсорбираща и тук се получава не само повърхностно, но и дълбоко структурно замърсяване. Този тип мръсотия не може да се почисти от дъжда, а всякакво друго нестандартно почистване може да доведе до повърхностни наранявания и необходимост от пребоядисване на фасадата.
Ако пък живеете на Дондуков или покрай канала на Перловската река, или друга натоварена улица, то искайте майсторите да измажат фасадата с акрилна или силиконова мазилка.
Тези мазилки съдържат полимери, които ги правят еластични. Те „поемат“ движенията и вибрациите в резултат на пътния трафик и така понижават риска от образуване на пукнатини.
Като говорих със специалистите от Вебер за моя приятел, с къщичката в планината – до гората и поточето, те препоръчаха мазилка, която поддържа фасадата суха. Нейната способност да да поема вода е ограничена и мазилката работи така, че скоростта, с която материалът поема влагата, е равна на тази, с която се изпарява. Така микроорганизмите не разполагат с едно от необходимите условия за своето развитие – влагата.
Мазилката по физичен начин бързо разстила капката, която така увеличава повърхността си.
Така тя изсъхва много по-бързо от капка, попила дълбоко в структурата на мазилката. По този начин, без да се използват скъпи, краткотрайни и трудни за нанасяне биоциди, фасадата остава защитена от микроорганизми за целия си живот.
Колкото и странно да звучи, мазилката е с хидрофилна сруктура, което означава, че абсорбира влагата, вместо да я отблъсква.
Това е като лист хартия, който попива капка вода, която след това се изпарява.