Редене на павета и подготовка на основата

Но когато стане въпрос за основата - работата става сериозна и ако не е свършена както трябва - хоп изкача дяволчето и виждаш, че пътеките в двора не изглеждат така, както си си ги представял.
Като казах изкача дяволчето та се сетих за един приятел, който ме питаше защо по пътеките, които скоро бил направил се събирали локви при всеки дъжд? 

Сигурно вика, защото дворът е равен и тя водата няма накъде да се оттече. Не е виновен дворът, виновен е майсторът, който е правил пътеките. И го разпитах как са ги направили.
 Като ги послушах известно време и бързо ми стана ясно, че все грешно са правили нещата. 
Да видим какви са съветите на Винербергер за правилно полагане на бетоновите настилки Земелрок.

За да изглеждат и вашите настилки по този начин трябва да си напишете домашното. Т.е. Трябва да направите основата за настилките по правилния начин. Не е достатъчно да насипете малко пясък и да подредите паветата.
Специалистите на Винербергер са на разположение и имат отговор за всеки ваш въпрос - колко дълбоко, какъв наклон, как, защо, къде, колко?  За да си нямаме главоболие, нека се обърнем към тях, защото това, което ще ни кажат се е правило още по римско време. 
И знаете ли как става? Първо се  консултирате, след това се хващатe за лопатата. Е, естествено това го казвам малко метафорично - с лопата и кирката бая ще се поизморите. Казах да се хващате за лопатата, защото от Винербергер със сигурност са ви казали, че за добра основа и осигуряване на дрениране, трябва да изкопаете поне 50-60 см. Ако не можете сами - викайте Неволята.
Нееее, по-добре викайте малкото багерче.

След като сте изкопали алеите както са ви казали, запълването става на няколко етапа с различни по големина трошени камъни и то на няколко слоя. Първият  слой е с дебелина 20-30 см - насипват се камъните и се трамбоват.
Следва втори слой, с по-дребни камъни, който също се трамбова. С трамбоването камъните се уплътняват и слоевете стават стабилни и не се деформират при натоварване. А това запазва настилката от разместване, когато паркирате тежкия джип, натоварен с жената, тъщата и децата.
А….. и кучето. Това е важно, защото тази дебелина на детайла изпълнява ролята на буферен резервоар, и когато през зимата водата замръзне, тя няма да надигне настилката.  

Ето виждате как трябва да изглеждат насипаните и трамбовани камъни. Ясно си личат различните по големина фракции с трошени камъни.
Последният слой, преди полагането на бетоновата настилка е сипицата. 

Това са най-дребните трошени камъчета. Не се поддавайте на изкушението вместо сипица да използвате речен пясък. Да, по-евтино е - отиваш с количката на реката и готово. Да, ама не. Речният пясък след време се слепва и става като бетон, което пречи на правилното оттичане на водата. И следва замръзване и разместване. Елементарно.

Но преди това, за да се запази линията на алеята и за да не бягат паветата - ще фиксирам седин ограничаваш профил Щайнфикс.  Както се казва - покритото мляко котките не го ядат - затова и аз съм се подсигурил с такъв профил. Може сега да си казвате - айде сега пък ще кова и профил. Да, ама като тръгнете с косачката да косите - минавате отгоре без да се притеснявате за ножа. И не остава трева, която да стърчи до бордюра.

За фугирането на настилката също си има правила. Задачата на фугиращата смес е да запълни фугата между паветата, която ги държи на разстояние, така че да не се опират едно в друго. Затова е от значение големината на песъчинките - малките ще пропаднат надолу, големите няма да влязат във фугата. 
Важно е да се знае, че фугите между паветата трябва да са напълно запълнени, по цялата им височина.
За целта, аз ще фугирам със заводски произведена фугираща смес Стоунс Еко, за да ми е спокойна главата. А пък как да го направя, пак опрях до специалистите. Че то и там си има тънкости.